Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 180

Офицерите на Ариакас, които стояха в подножието на стълбите с извадени оръжия, отстъпиха и когато Танис мина покрай тях, го изгледаха отмъстително.

С извадени мечове стражите на Китиара го обградиха, но смъртоносното излъчване на Лорд Сот му осигури безопасно преминаване през претъпканата зала. Танис започна да се поти под бронята. „Значи това е властта осъзна той. Който притежава Короната, управлява, но може да се окаже някоя нощ пронизан от камата на убиец.“

Гой продължи да върви и скоро двамата стигнаха подножието на стълбите, които водеха до платформата където стоеше Китиара красива и триумфираща. Танис изкачи тесните стъпала, оставяйки Сот в подножието им. Когато стигна площадката, видя Лорана. Лицето й беше бледо, студено и овладяно. Тя погледна към него, после към окървавената Корона и обърна глава. Нямаше представа какво мисли или чувства, но нямаше значение. После ще й обясни.

Китиара изтича до него и го сграбчи в прегръдките си. В залата прозвучаха аплодисменти.

— Танис! Наистина е писано ти и аз да управляваме заедно! Беше чудесен, прекрасен! Ще ти дам всичко… всичко…

— А Лорана? — попита Танис студено и леко скосените му очи пронизаха в душата й.

— Щом я искаш! — сви рамене Китиара и пристъпи по-близо, за да я чува само той. — Но ти ще имаш мен, Танис. През деня ще командваме армии, ще владеем света, а нощите ще бъдат само за двама ни, за теб и мен. — Тя погали брадатото му лице. — Сложи Короната на главата ми, любими.

Танис погледна кафявите очи, изпълнени с топлина, страст и вълнение. Почувства тялото й, притиснато до неговото да потръпва от нетърпение. Той вдигна бавно Короната на Властта и я сложи на своята глава.

— Не, Китиара — извика силно, за да го чуят всички. — Само един от нас ще управлява и това съм аз.

В залата се понесе смях, смесен с гневни изблици. Очите на Китиара се разшириха от изненада, след това се присвиха.

— Не се опитвай! — Танис хвана ръката й, която посягате към ножа и я погледна. — Сега ще изляза от тази зала с Лорана, а ти и войските ти ще ни придружите. Когато се измъкнем невредими от това зловещо място, ще ти дам Короната. Ако ме предаваш, никога няма да я имаш. Разбра ли ме?

Устните й се свиха подигравателно.

— Значи тя наистина е единственото, за което те е грижа?

— Наистина — потвърди Танис и стисна още по-силно ръката. — Кълна се в душите на двамата, които обичах много — Стърм Брайтблейд и Флинт Файърфордж. Сега вярваш ли ми?

— Да — каза горчиво Китиара и в очите й отново се появи възхищение. — Можеше да имаш толкова много…

Танис я пусна и отиде при Лорана, която се беше втренчила невиждащо в тълпата.

— Ела с мен — каза студено.

Тя не реагира на докосването му, а бавно завъртя глава и го последва. Зелените й очи бяха пусти — нямаше нито страх, нито гняв.

„Всичко ще бъде наред, каза й той наум с преливащо от болка сърце. Ще ти обясня“

Изведнъж нещо го удари силно в гърдите. Той залитни назад, посягайки към Лорана, но не успя да я удържи.