Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 182

— Не, приятелю, никой никъде няма да ходи!

Райстлин вдигна тънката си ръка и Берем внезапно залитна и спря. Той погледна блестящите златисти очи на магьосника, застанал на каменния корниз зад него, а след това се обърна с копнеж към украсената с камъни колона. Но не можеше да помръдне. Огромна и страховита сила препречваше пътя му.

Карамон преглътна сълзите и се опита да се пребори с отчаянието. Не можеше да направи нищо… освен да се опита да убие Райстлин. Душата му потръпна от ужас. Не, по-добре да умре самият той!

Воинът вдигна глава. „Така да бъде! Ако трябва да умра, ще умра в бой както винаги съм искал. Дори това да означава да умра от ръката на брат си.“

Погледът му срещна този на близнака му.

— Сега носиш Черна роба? — попита той през стиснатите си устни. — Не мога да видя… от тази светлина…

— Да, братко. — Райстлин вдигна Жезъла на Магиус, за да я освети. Роба от най-меко кадифе падаше от раменете му и блестеше по-черна от вечната нощ, която ги заобикаляше.

Потръпвайки при мисълта за това, което се канеше да направи, Карамон продължи:

— И гласът ти е различен, по-силен. Сякаш си ти… и все пак не си ти…

— Това е дълга история, Карамон. Може би след време ще я чуеш, но сега си в тежко положение. Драконяните идват. Наредено им е да заловят Вечния и да го заведат при Кралицата на Мрака. Това ще бъде неговият край, защото не е безсмъртен, уверявам те. Тя знае заклинания, които ще раздробят същността му и ще оставят от него само прашинки плът и душа, отнесени от бурни ветрове. После ще погълне сестра му и ще влезе в Крин в пълната си сила и могъщество. Тя ще владее света и всички нива на рая и ада. Нищо няма да я спре.

— Не разбирам…

— Естествено, скъпи братко — каза Райстлин с част от предишното си раздразнение и сарказъм. — Стоиш до Вечния, единственият човек в цял Крин, който може да приключи тази война и да прогони Кралицата на Мрака обратно в Света на Сенките, а не разбираш.

Той отиде до ръба на корниза, наведе се, подпирайки се на жезъла си и го подкани с жест да се приближи. Карамон потръпна. Стоеше и не можеше да помръдне, уплашен, че Райстлин ще му направи магия, но брат му само го гледаше внимателно.

Трябваше да направи само още няколко крачки и щеше да се срещне отново със сестра си, която преживя неописуеми страдания през тези дълги години, докато го чакате да я освободи от самоналожените й мъчения.

— И какво щеше да стане тогава? — заекна Карамон, прикован от погледа на брат си със сила, по-могъща от всяко заклинание.

Златистите очи се присвиха и гласът му се сниши, защото намираше шепота за по-страховит.

— Клинът ще се отмести, вратата ще се за затръшне и Кралицата на Мрака ще остане да вие от ярост в дълбините на Бездната. — Райстлин вдигна поглед и махна е бледата си, тънка ръка. — Топа място… Храмът на преродената осквернен от злото ще рухне. Карамон шумно си пое дъх.

— Не, не те лъжа — отгатна мислите му Райстлин. — Не че не мога да лъжа, когато ми се налага, но сме толкова близки, че не мога да лъжа теб. Пък и ми е изгодно да знаеш истината.