Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 168

„Сега знае къде се намира и какво я очаква“, помисли отчаяно Танис.

С мъртвешки бледо лице Лорана отново се обърна към Китиара, сякаш тя беше единствената стабилна точка във въртящата се вселена. Танис видя как стиска зъби и прехапана устни, за да се овладее и да не показва страха си Китиара направи лек жест и Лорана го проследи.

— Танис…

Тя погледна към него и когато очите им се срещнаха той видя в тях да проблясва надежда. Почувства обичта й да го обгръща и да го ощастливяла като настъпването на пролетта след враждебния мрак на зимата. Чак сега осъзна, че любовта му към нея е била връзката между двете му воюващи същности. Той я обичаше с неизменната, вечна любов на елфската си душа и със страстта на човешката си кръв. Но беше твърде късно. Сега щеше да плати за това с живота и душата си.

Един поглед беше всичко, което можеше да й даде. Един поглед, който да й предаде чувствата в сърцето му, защото кафявите очи на Китиара внимателно го наблюдаваха, както и други очи, скрити в сенките.

Той се напрегна, събра цялата си воля и студено я изгледа. Видя светлината на надеждата да примигва и угасва в блестящите й очи, и изтръпна от жал.

Стиснал здраво дръжката на меча си, за да не трепери ръката му, Танис се обърна с лице към Такхисис.

— Ваше Мрачно Величество — извика Китиара, като сграбчи Лорана за ръка и я повлече напред, — предлагам Ви своя дар, който ще ни увенчае с победа.

Думите й бяха заглушели от шумни овации. Тя вдигна ръка, призовавайки за тишина и продължи:

— Предавам Ви Лораланталаса, Принцеса на елфите от Куалинести, предводителка на Рицарите от Соламния. Тя върна драконовите копия и използва драконовото кълбо на Високата Кула Клерикалите. По нейно нареждане брат й и един сребърен дракон отидоха в Санктион, където, заради некомпетентността на лорд Ариакас, успяха да проникнат в свещения храм и да открият, че яйцата на добрите дракони са унищожени. — Ариакас заплашително пристъпи напред, но Китиара не му обърна внимание. — Предлагам Ви я, Кралице, моя, за да я накажете така както заслужават престъпленията й срещу Вас.

Кит я блъсна пред себе си и Лорана падна на колене пред Кралицата. Златистата й коса я обгърна в сияен ореол, който за възбудения ум на Танис беше единствената светлина в огромната тъмна зала.

Добре си се справила, Китиара, понесе се безмълвният глас на Кралицата, и ще бъдеш възнаградена. Ще изпратим принцесата в Покоите на смъртта, а после ще ти дадем наградата.

— Благодаря, Ваше Величество — поклони се Черната дама. — Но преди да продължим работата си, бих желала да Ви помоля за две неща. — Тя протегна ръка и здраво хвана Танис. — Първо, да Ви представя някой, който иска да служи във великата Ви и славна армия.

Тя сложи ръка на рамото му и със силно Стискане му подсказа, че трябва да коленичи. Неспособен да прогони от ума си образа на Лорана, Танис се поколеба. Още можеше да се откаже от мрака, да застане до Лорана и да посрещнат заедно края.

После подигравателно се усмихна.