Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 166

— Господарят Тоде беше подло убит от кендер на име Кронин Тхистълнот, а войските му бяха изтласкани от…

Над тълпата се понесе силен шепот, чуха се гневни закани и призиви за пълното унищожение на Земята на кендерите и за изтребване на тази отвратителна раса от лицето на Крин…

Ариакас раздразнено махна с ръка и в залата моментално настъпи тишина.

Внезапно Китиара се разсмя.

Беше арогантен и подигравателен смях, който ясно отекваше от дълбините на металната й маска.

Със сгърчено от гняв лице Ариакас се изправи и направи крачка напред. В този миг долу проблесна стомана — Драконяните вадеха мечовете си от ножниците.

Войските на Китиара сгъстиха редиците си и плътно обградиха платформата на Господарката си, която седеше отдясно на Лорда. Танис също хвана дръжката на меча.

Кит не помръдна. Седеше спокойно и гледаше Ариакас с такова презрение, че дори можеше да се почувства.

Внезапна въздишка се разнесе из залата. Лицата на всички пребледняха, борейки се да си поемат въздух, зрението им се замъгли, сърцата им забавиха биенето си. Сякаш някой беше изсмукал въздуха, когато Мракът нахлу в нея.

На Танис му се зави свят. Опита се да диша, но имаше чувството, че отново се намира под Кървавото море на Ищар. Силата му се стопи, той залитна и докато падаше, смътно съзря, че и други се свличат върху полирания мраморен под. Вдигна глава и макар движението да бе истинска агония, видя Китиара да се привежда напред, сякаш смачкана от невидима сила.

Внезапно Мракът се вдигна и студен, свеж въздух изпълни дробовете му. Сърцето му подскочи и отново заби. Кръвта нахлу в главата му и той едва не изгуби съзнание. Няколко мига стоя отпуснат върху мраморните стъпала, слаб и замаян. Когато зрението му се проясни, видя, че на драконяните им няма нищо — стояха изправени и се взираха в една точка.

Танис вдигна поглед към величествената платформа и дъхът му почти отново спря. Такхисис, Кралицата на Мрака, беше влязла в Залата за аудиенции.

Тя беше позната в Крин и под други имена. Елфите я наричаха Кралица на драконите, варварите от Равнините — Нилат Развратницата, джуджетата от Торбардин я знаеха като Тамекс, фалшивия метал, а мореплавателите от Ергот я споменаваха в легендите си като Ма-тат Многоликата. За рицарите на Соламния тя бе Кралицата, победена от Хума и прогонена от страната много-много отдавна.

Такхисис, Кралицата на Мрака, се бе завърнала.

Но не напълно.

Танис се взираше в неясния силует, обзет от страхопочитание. Ужасът пронизваше мозъка му и го вцепеняваше и макар да не беше способен да чувства нищо освен огромен страх, осъзна, че тя не присъства във физическата си форма. Сякаш беше тук само защото волята й принуждаваше останалите да я забележат.

Нещо я задържаше и й пречеше да влезе в този свят. Вратата! Танис си припомни думите на Берем. Къде ли беше сега? Къде бяха Карамон и станалите? С болка осъзна, че ги е забравил, погълнат от мисли за Китиара и Лорана. Главата му се завъртя. Имаше чувството, че държи ключа към всичко. Само му трябваше малко време да помисли. Но това беше невъзможно.