Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 164

С меч в ръка воинът погледна несигурно към стълбите, а после към северния коридор, където бе изчезнал Берем.

— Точно така, последвай го, Карамон — настоя Тика. — Иди при него! Не разбираш ли? Той каза „Тя ме зове“. Това е гласът на сестра му, затова полудя.

— Да — съгласи се разсеяно Карамон, загледан в коридора. Чуваше драконяните да се спускат по извитото стълбище, стърженето на броните и драскането на мечовете по каменните стени. Оставаха им броени секунди. — Хайде!

Тика го сграбчи за ръката, заби нокти в плътта му и го принуди да се обърне към нея. Червените й къдрици горяха като огън под светлината на факлите.

— Не! — каза твърдо тя. — Ако го хванат, това ще бъде краят. Имам план. Тас и аз ще им отвлечем вниманието, за да ти дадем време. Има още един коридор, който води на изток. Видях го, когато идвахме. Ще тръгнем по него. Сега побързай преди да са те видели.

Карамон се поколеба, лицето му се изкриви в агония.

— Това е краят, Карамон, за добро или за зло. Трябва да отидеш при него и да му помогнеш да стигне при нея. Само ти си достатъчно силен, за да го защитиш. Той има нужда от теб!

Момичето го изблъска в коридора. Карамон направи една крачка и отново погледна към нея.

— Тика… — започна той като се опитваше да измисли някакъв аргумент срещу безумния й план. Но тя бързо го целуна, грабна един меч от пода и изскочи от килията.

— Аз ще се грижа за нея, Карамон! — обеща Тас, тичайки се след Тика.

Тъмничарят извика ужасен, когато момичето се втурна право към него, размахвайки меч. Опита се да я хване, но тя така силно го удари, че той падна мъртъв с прерязано гърло.

Без да го погледне, Тика забърза по коридора, водещ на изток. Таселхоф, който плътно я следваше, застана за миг в подножието на стълбите. Сега драконяните се виждаха и Карамон чу пискливия глас на кендера да сипе обиди към пазачите.

— Кучеядци! Долнопробни таласъмолюбци! После хукна да догони Тика. Вбесените драконяни, обезумели от подигравките му и бягството на затворниците, дори не се огледаха, а хукнаха след бързоногия кендер.

След миг Карамон се оказа сам. Той изгуби още една ценна минута в колебание, загледан в плътния мрак на килиите. Чуваше само гласа на Тас, който продължаваше да сипе обиди, но след малко и той заглъхна. Настъпи тишина. „Сам съм. Изгубих ги… изгубих всички. Трябва да ги последвам“. Той се запъти към стълбите, но изведнъж спря. „Не, Берем също е сам. Тика е права. Той има нужда от мен.“

С най-после ясен ум, Карамон се обърна и тромаво затича по северния коридор след Вечния.

Глава 8

Кралицата на мрака.

— Драконов Господар Тоде!

Лорд Ариакас с лениво презрение слушаше имената на влизащите. Събирането на Великия съвет не беше негова идея. Всъщност той се бе противопоставил, но внимаваше да не бъде твърде краен, защото щеше да изглежда слаб, а Нейно Тъмно Височество не оставяше слабите живи. Не, този Велик Съвет щеше да бъде всичко друго освен досаден…