Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 159

В предната част на тъмницата се чу стържещ звук и двама драконяни с извадени мечове се втурнаха надолу следвани от тъмничаря. Тас бързо сграбчи брадата и я пъхна в една от торбите си като се надяваше, че не помнят как е изглеждал Берем на влизане.

Тика, която още галеше успокоително мъжа, бърбореше за всичко, което й дойдеше на ум и той изглеждаше отново спокоен. Дишайки тежко, Берем гледаше с блуждаещи очи празната килия срещу тях и Тас виждаше как мускулите на ръката му потрепват спазматично.

— Какво означава това? — изкрещя Карамон, когато драконяните стигнаха до вратата на килията им. — Затворихте ме тук с истински звяр! Той се опита да ме убие! Настоявам да ме изведете!

Таселхоф, който го наблюдаваше внимателно, видя, че с дясната си ръка воинът му направи бързо движение към пазачите. Разпознал сигнала, той се напрегна, готов за действие. Усети, че и Тика е готова. Един таласъм и двама пазачи… Бяха водили и по-неравни битки.

Драконяните погледнаха тъмничаря, който се колебаеше. Тас веднага отгатна какво се върти в тъпия му мозък — ако този едър офицер е личен приятел на Черната дама, тя едва ли ще погледне с добро око на тъмничар, който е позволил да бъде убит в затворническата килия.

— Ще взема ключовете — измърмори колебливо и се затътри обратно по коридора.

Драконяните започнаха да разговарят на своя език, очевидно си разменяха груби забележки по негов адрес. Карамон хвърли поглед на Тика и Таселхоф и имитира глави, които се удрят една в друга. Ровейки в една от торбите си, кендерът стисна малкия си нож. (Бяха ги претърсили, но в желанието си да им помогне Тас непрекъснато ги разместваше, докато обърканите стражи — след като за четвърти път претърсиха една и съща торба — се отказаха). Карамон беше настоял кендерът да запази торбите си, защото Черната дама искала да ги прегледа. Тика продължи да гали Берем и хипнотичният й глас върна част от спокойствието в трескавите му сини очи.

Тъмничарят се върна в ключовете, когато глас от подножието на стълбата го спря.

— Какво искаш? — изрева той стреснато при вида на забулената фигура.

— Аз съм Гакхан.

Драконяните се изпънаха в знак на уважение, а лицето на тъмничаря придоби болезнено зеленикав цвят и ключовете задрънчаха в тлъстата му ръка. Още двама пазачи заслизаха шумно по стълбите и по знак на забулената фигура застанаха от двете й страни. Тримата подминаха треперещия таласъм и доближиха вратата на килията. Сега Тас ясно видя фигурата. Беше драконянин, облечен в броня, и с черна качулка, спусната над лицето му. Кендерът прехапа устни разочарован. Е, силите още не бяха толкова неравни, не и за Карамон.

Без да обръща внимание на заекващия тъмничар, който се влачеше след него като затлъстяло куче, драконянинът грабна една факла от стената и застана точно пред килията на приятелите.