Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 141

Вече го виждам — петглав дракон, като онези, за които съм чувал страшни приказки, когато бях дете! Тогава изведнъж разбирам, че, ако той влезе в нашия свят, ние сме обречени. Това е Кралицата на Мрака, за която са ни говорили жреците. Прогонена в древността от Великия Хума, тя дълго е търсила начин да се върне и сега — заради моята глупост — отново ще броди по света. Една от огромните глави се навежда към мен и усещам, че ще умра, защото тя не може да си позволи да има свидетел на завръщането й. Виждам острите зъби, но не мога да помръдна. А и не ме интересува. Изведнъж сестра ми застава пред мен. Тя е жива, но когато се протягам към нея, ръцете ми не докосват нищо. Крещя името й: „Ясия!“ „Бягай, Берем — вика тя. — Бягай! Тя не може да премине през мен, все още не! Бягай!“ За миг стоя, взрян в нея. Сестра ми се промушва между мен и Кралицата на Мрака. Ужасен виждам как петте глави се отдръпват яростно и писъците им пронизват въздуха. Но не могат да минат през сестра ми. И докато гледам, Кралицата започва да трепти и избледнява. Още е там, призрачна сянка на злото, но нищо повече Но силата и е голяма. Тя се нахвърля върху сестра ми… И тогава аз се обръщам и побягвам. Бягам и бягам, а зеленият камък прогаря дупка в гърдите ми. Бягам, докато всичко потъва в мрак.

Той замълча. Пот се стичаше по лицето му, сякаш наистина е тичал дни наред. Никой не проговори. Сякаш ужасната история ги беше превърнала в камъни, като онези, които ограждаха черното езеро. Най-после Берем си пое дъх. Погледът му се фокусира и той отново ги видя.

— Следва дълъг период от живота ми, за който нищо не помня. Когато дойдох на себе си, бях остарял както ме виждате сега. Отначало си казах, че всичко е било кошмар, страшен сън. Но тогава почувствах зеления камък да гори в плътта ми и разбрах, че е истина. Нямах представа къде съм. Сигурно съм обиколил Крин надлъж и шир в странстванията си. Отчаяно копнеех да се завърна в Нерака. Но това беше единственото място, където не можех да отида, защото нямах смелостта да го направя. Дълги години скитах, неспособен да намеря покой. Умирах и се раждах отново. Навсякъде, където ходех чувах истории за злото във и извън страната и знаех, че аз съм виновен за него. Тогава се появиха драконите и драконяните. Само аз знаех какво означава това. Само аз знаех, че Кралицата е достигнала разцвета на силите си и се опитва да завладее света. Единственото, което й липсва, съм аз. Защо? Не съм сигурен, но се чувствам като човек, който се опитва да затвори врата, която някой напъва да отвори. И съм уморен…