Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 143

Глава 5

Нерака.

Оказа се лесно да влязат в Нерака. Ужасно лесно.

— Какво става, в името на Бездната! — промърмори Карамон, докато двамата с Танис, все още облечени в откраднатите драконови брони, гледаха към равнините от скритата си наблюдателница.

Лъкатушещи черни линии се виеха през голата равнина към единствената сграда на сто мили в диаметър — Храмът на Кралицата на Мрака. Сякаш стотици змии се плъзгаха надолу от планините, но това не бяха змии, а многохилядна драконова армия. Слънцето се отразяваше от копията и мечовете и черно-червено-сини знамена се вееха от високи стълбове с ебмлемите на Драконовите Господари. Високо над тях драконите блестяха във въздуха с цветовете на дъгата — червени, сини, зелени и черни. Две огромни летящи цитадели бяха надвиснали над оградения със стени храм и сянката им го държеше в постоянна нощ.

— Знаеш ли — каза Карамон замислено, — хубаво е че онзи луд старец ни нападна там. Щяха да ни унищожат, ако бяхме долетели с медните дракони сред тази сбирщина.

— Да — съгласи се разсеяно Танис като си мислеше за онзи „старец“. Обобщаваше нещата, спомняше си какво беше видял, какво е чул от Тас и колкото повече мислеше, толкова по-близо стигаше до истината. Кожата му „настръхна“, както би казал Флинт.

От спомена за джуджето изпита силна болка и той пропъди мислите за него и стареца от ума си. Имаше достатъчно проблеми и нямаше стари магьосници, които да го измъкнат от положението.

— Не знам какво става — каза тихо Танис, — но засега е в наша полза. — Помниш ли какво каза веднъж Елистан? В Дисковете на Мишакал пише, че злото ще се обърне срещу себе си. Кралицата на Мрака събира силите си по някаква причина. Вероятно се подготвя да нанесе на Крин смъртоносния удар. Но в тази суматоха можем лесно да се промъкнем. Никой няма да забележи двама пазачи, които водят група затворници.

— Надявай се — каза мрачно Карамон.

— Моля се.

Капитанът на стражата при портите на Нерака беше пред прага на нервен срив, защото Кралицата на Мрака свика военен съвет. За втори път от момента, когато започна войната, Драконовите Господари на континента Ансалон се събираха на едно място. Преди четири дни те започнаха да пристигат в Нерака и от тогава животът на капитана стана истински кошмар.

Те трябваше да влязат в града според сана си. Лорд Ариакас беше пръв в списъка с личната си свита — войска, телохранители и дракони. Следваше го Китиара, Черната дама, после Луисен от Такар и така чак до Господаря Тоде от източния фронт.

Създадоха и организация, която да отдаде почести на нишестоящите да придвижва огромното число армии и дракони, както и запасите им вътре и вън от един комплекс който не бе пригоден да побира голямо количество войски И понеже Драконовите Господари не си вярваха, никой от тях не искаше да влезе дори с един драконянии по-малко от другите. Организацията беше добра и трябваше да проработи, но за нещастие проблемите започнаха от самото начало, защото Лорд Ариакас пристигна с два дни закъснение.