Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 123

— Карамон! Тръгни след Берем! Флинт, ти… Не, Таселхоф, върни се тук! По дяволите! Тика, върви след Тас. Не, остани тук. Ти също, Флинт…

— Но Таселхоф тръгна след онзи луд старец…

— И ако имаме късмет, земята ще се отвори и ще погълне и двамата! — Танис погледна бързо назад и изруга дивашки. Берем, подтикван от страха, се катереше по скалите и се промъкваше между шубраците с лекотата на планинска коза, докато Карамон, затруднен от бронята и целия си арсенал от оръжия, се подхлъзваше на всяка втора крачка. Като погледна към равнината, Танис видя съвсем ясно драконяните. Слънчевата светлина се отразяваше от броните, мечовете и копията им. Помисли си, че все още имаха шанс, ако медните дракони ги атакуват. Но точно когато щеше да им нареди да влязат в сражение, старецът дотича от мястото, където беше кацнал със своя древен златен дракон.

— Къш! — извика старецът на медните дракони. — Къш! Махайте се! Върнете се там, откъдето сте дошли!

— Не! Чакай! — Танис искаше да откъсне брадата му, като гледаше как стои между медните дракони и размахва ръце като жена, която подкарва кокошките към курника. Накрая полуелфът спря да кълне. За негова изненада медните дракони се проснаха на земята пред стареца със сивата роба, после разпериха криле и се понесоха грациозно във въздуха.

Забравил в яростта си, че е облечен в драконова броня, Танис изтича през отъпканата трева към стареца, следван от Тас. Физбан ги усети и се обърна с лице към тях.

— Имам намерение да ти измия устата със сапун — мърмореше магьосникът като гледаше заплашително Танис — Сега сте мои затворници, затова елате тук доброволно или ще опитате магията ми!

— Физбан! — извика Таселхоф и го прегърна. Магьосникът се взря в него, след това изумено се дръпна назад.

— Та това е Тасел… Тасел… — заекна той.

— Бърфут. — Кендерът отстъпи назад и се поклони учтиво — Таселхоф Бърфут.

— Велик е духът на Хума! — възкликна Физбан.

— Това е Танис. А това е Флинт Файърфог. Помниш ли го? — бъбреше кендерът, размахвайки малката си ръка към джуджето.

— Ъ… да, разбира се — измърмори магьосникът и лицето му грейна.

— И Тика… и това там горе е Карамон… както и да е, сега не можеш да го видиш. Това там е Берем. Водим го в Каламан и… Физбан, той има зелен скъпоценен камък. Ах, ох, Танис, боли!

Прочиствайки гърлото си, Физбан хвърли мрачен поглед наоколо.

— Вие… хм… не сте ли с… ъ… хм… с драконовата армия?

— Не — каза Танис сурово — не сме! Или най-малкото не бяхме. — Той посочи с ръка зад тях. — Вероятно обаче това ще се промени всеки момент.

— Изобщо не сте с драконовата армия? — Физбан беше изпълнен с надежда. — Сигурни ли сте, че не сте минали на тяхна страна? Измъчваха ли ви? Изтриха ли ви паметта?

— Не, по дяволите! Аз съм Танис, помниш ли…

Физбан засия.

— Танис Полуелфът! За мен е удоволствие да те видя отново. — Той сграбчи ръката му и я раздруса сърдечно.

— Дявол да го вземе! — промърмори Танис раздразнено и изтръгна ръката си от неговата.

— Но вие яздехте дракони!

— Тези бяха добри! — изкрещя Танис. — Трябва да се върнат!