Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 122

Заслепен за момент от блестящата светлина, Танис изпусна юздите и сграбчи с ръце врата на животното, докато то се олюляваше, загубило контрол.

Изведнъж чу познат глас.

— Това свърши работа. Чудесно заклинание, Огнена топка!

— Физбан! — изохка Танис.

Примигвайки, той се бореше да овладее дракона, но явно животното знаеше по-добре как да оправи нещата, отколкото неопитният ездач, и скоро успя да се престрои. Сега полуелфът можеше да вижда и префучавайки, хвърли поглед на другите. Те изглеждаха невредими, но се бяха разпръснали.

Физбан и неговият дракон преследваха Карамон. Старецът беше протегнал ръцете си, очевидно подготвяйки друго унищожително заклинание.

Карамон викаше и жестикулираше. Той също беше разпознал лудия стар магьосник.

Близо зад стареца летяха Флинт и Таселхоф. Кендерът крещеше от радост и размахваше ръце, докато джуджето, с позеленяло лице, трепереше за живота си.

Но Физбан се беше съсредоточил върху жертвата си. Танис го чу да крещи някакви думи и да протяга ръка. От върховете на пръстите му изскочи светкавица. За щастие целта му се беше отдалечила. Светкавицата се разби край главата на Карамон, принуждавайки го да се наведе, но другите бяха невредими.

Танис изруга толкова грозно, че се стресна от самия себе си. Смушка дракона си и се отправи към стареца.

— Атака! — нареди той на животното. — Не го наранявай, само го разкарай оттук.

За негово учудване драконът отказа. Раздрусвайки глава, той започна да се върти в кръг и най-неочаквано реши да се приземи!

— Какво? Да не си полудял? Ще ни приземиш при драконовата армия!

В този момент Танис видя, че и останалите дракони също се готвят да се приземят.

Берем, който седеше зад Тика, така се вкопчи в нея, че тя едва си поемаше дъх. Очите му бяха приковани в драконяните, които се тълпяха в равнината близо до мястото, на което техните дракони се готвеха да се приземят. Карамон вършееше като обезумял наоколо, опитвайки се да избегне мълнията, която унищожаваше всичко около него. Дори Флинт се беше съвзел и дърпаше като обезумял юздите на дракона, ревящ от гняв, докато Тас продължаваше диво да крещи на Физбан. Старецът ги следваше и подкарваше медните дракони като овце пред себе си.

Приземиха се в подножието на планината Кхалкист. Поглеждайки бързо към равнината, Танис видя драконяните да идват към тях.

„Може и да ги заблудим с това облекло“, мислеше си трескаво той, въпреки че маскировката им беше замислена, за да могат да проникнат в Каламан, а не да измами група недоверчиви драконяни. Но си заслужаваше да опитат. „Дано само Берем помни, че трябва да стои в сянка.“

Но преди Танис да каже нещо, Вечният скочи от гърба на своя дракон и хукна като луд към подножието на планината. Полуелфът видя как драконяните сочат към него и крещят.

„Толкова за стоенето в сянка“ — изруга Танис. Той осъзна безнадежното положение — драконяните можеха да подгонят и много лесно да заловят Берем. Знаеше от Китиара, че всички в Крин имаха описанието му.

Той си наложи да се успокои и да мисли логично, но ситуацията бързо излизаше от контрол.