Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 121

Затворниците бяха странна група — жена, облечена в разнокалибрени доспехи, джудже, кендер и мъж на средна възраст с дълга, невчесана сива коса.

Офицерите и затворниците се отклониха от пътя си, за да не ги разкрие сухопътната войска на Предводителя на драконите. Всъщност една група драконяни ги забеляза и започна да крещи, опитвайки се да привлече вниманието им, но офицерите се направиха, че не ги забелязват. Един прозорлив наблюдател може би щеше да се учуди защо медните дракони се бяха поставили в услуга на Предводителя на драконите. За нещастие нито старецът, нито грохналият дракон бяха прецизни наблюдатели. Криейки се в облаците, те дебнеха нищо неподозиращата група.

— По моя команда ще се стрелнеш надолу — каза старецът, изпаднал в прекомерно веселие при мисълта за битката. — Ще ги нападнем в гръб.

— Къде е сър Хума? — попита Пайрит, взирайки се през облаците.

— Мъртъв е — измърмори старецът, концентрирайки се върху заклинанието.

— Мъртъв! — изрева слисаният дракон. — Тогава много сме закъснели.

— Ох, няма значение — тросна се ядосано мъжът. — Готов ли си?

— Мъртъв… — повтори драконът тъжно. Изведнъж очите му светнаха. — Но ние ще отмъстим за него.

— Да, тихо. Сега… по мой сигнал. Не! Не още! Ти…

Думите му се изгубиха в устрема на вятъра, когато златният звяр излезе от облаците и се спусна вертикално върху четирите мънички дракончета под себе си като копие, изстреляно от небето.

Едрият офицер от драконовата армия в края улови движение над себе си и хвърли бърз поглед. Очите му се разшириха.

— Танис! — извика той разтревожен на офицера отпред. Полуелфът се обърна. Гласът на Карамон го накара да застане нащрек, но в първия момент не видя нищо. Тогава воинът му посочи.

Танис погледна нагоре.

— Какво е това, в името на Бездната? — промълви той.

Стрелвайки се като светкавица от небето и гмурвайки се право към тях, се появи златен дракон. Яздеше го старец с бяла коса, която се развяваше зад него (беше загубил шапката си), а дългата му брада се вееше върху раменете му. Драконът, с широко отворена уста, изглеждаше злонравен въпреки липсата на зъби.

— Мисля, че ни атакуват — каза Карамон със страхопочитание.

Танис също беше стигнал до това заключение.

— Разпръсни се — изкрещя той, ругаейки под нос. Последното нещо, което искаше бе да привлекат вниманието върху себе си, а сега някакъв луд старец унищожаваше всичко. Малко по-надолу от тях цяла дивизия драконяни наблюдаваше въздушната битка с нарастващ интерес.

Четирите дракона чуха командата на Танис и напуснаха строя, но не достатъчно бързо. Блестяща огнена топка избухна вдясно от тях, запращайки замаяните дракони в небето.