Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 124

— Никой не ми е казал! — Старецът се задъхваше от негодувание.

— Знаеш ли какво направи? Лиши ни от превоз! Изпрати обратно единственото средство, с което можехме да стигнем до Нерака…

— Ох, знам какво направих — измънка Физбан и погледна през рамо. — Аз, аз… Тези приятелчета май ще спечелят. Не трябва да ни хванат. Е, какво ще правим сега? — той погледна свирепо към Танис. — Ти си водачът! Предполагам, че трябва да се погрижа… Къде ми е шапката?

— Пет мили назад — подсказа му Пайрит с голяма прозявка.

— Ти още ли си тук?

— Къде другаде да бъда? — попита драконът мрачно.

— Казах ти да вървиш с останалите!

— Не искам — изсумтя Пайрит. Малко пламъче избухна от носа му и го накара да трепне. Това беше съпроводено от ужасно кихане. Подсмърчайки, драконът продължи свадливо: — Нямат респект от възрастта тези медни дракони. Постоянно говорят! И се хилят…

— Тогава върви сам! — Като крачеше горделиво, Физбан се втренчи в замъглените очи на дракона. — Отиваме на Дълго пътешествие в опасна страна.

— Ние ли отиваме? — не издържа Танис. — Виж, Физбан, или както ти е името, защо ти и твоят… хм… приятел тук не си вървите? Прав си. Това ще бъде дълго и опасно пътуване и още по-дълго сега, защото загубихме драконите си и…

— Танис! — извика Тика и посочи с очи към драконовата армия.

— Бързо на хълма — нареди Танис и си пое дълбоко дъх, за да овладее страха и яростта си. — Хайде, Тика! Ти и Флинт! Тас! — той го сграбчи.

— Не, Танис! Не можем да го оставим тук! — изстена кендерът.

— Тас! — тонът му съвсем недвусмислено го предупреждаваше, че повече няма да повтаря. Очевидно старецът също го разбра.

— Трябва да вървя с тези хора — обърна се той към дракона. — Те имат нужда от мен. Ти не можеш да се върнеш сам, затова ще трябва да имбецилизираш.

— Изкристализираш — каза драконът възмутено. — Думата е изкристализираш! Никога няма да я запомниш.

— Както и да е! Бързо! Ще те вземем с нас.

— Много добре. Тъкмо ще си почина.

Докато Танис се чудеше какво ще правят с такъв голям дракон, Пайрит каза няколко думи на странен магьоснически език. Появи се светкавица и той изчезна.

— Какво? Къде? — Таселхоф се огледа наоколо. Физбан се наведе и взе нещо от земята.

— Тръгвайте! Веднага! — Танис заблъска Тас и стареца към подножието, следван от Тика и Флинт.

— Ето — каза магьосникът на кендера, докато тичаха. — Дръж го в ръката си.

Тас затаи дъх с благоговение. Направо щеше да се задуши, докато го разглеждаше, ако Танис не го беше хванал за рамото и повлякъл напред.

В дланта му блещукаше тънката златна фигурка на дракона, като всеки детайл беше изящно очертан. Тас имаше чувството, че може да види дори и белезите от рани по крилете му. Два малки червени скъпоценни камъка блестяха в очите и докато Тас наблюдаваше, те примигнаха и златните клепачи се затвориха над тях.

— О, Физбан, това… прекрасно е! Наистина ли мога да го задържа?

— Разбира се, момчето ми! Поне докато това приключение свърши.

— Или то свърши нас — измърмори Танис, катерейки се пъргаво по скалите.

Драконяните приближаваха все повече и повече.

Глава 2

Златният мост.