Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 56

Веждите на Халлана подскочиха и тя погледна Ингрей.

— Този, хм, вълк, познат ли ти беше?

— Не съм сигурна. Може би. Козината му беше съвсем черна, точно като… — Гласът й стихна, после тя пак събра сили. — Поне в съня си имах чувството, че го познавам. — Лешниковите й очи се впиха за миг в Ингрей и той се смути. — Само че този път си беше вълк, изцяло вълк. Носеше нашийник с шипове, само че на обратно, така че шиповете се впиваха в плътта му. Кръв се стичаше от лапите му и превръщаше пепелта под стъпките му в черна кал. После сянката и пепелта ме задавиха, очите ми започнаха да сълзят и повече не видях нищо.

— Виж ти, виж ти. Наистина ярък сън, дете. Ще трябва да помисля.

— Смяташ ли, че може да е важен, да означава нещо? Или е било просто реакция на… — Тя млъкна, явно си спомняше странните събития от предната вечер, после погледна Ингрей изпод мигли.

— Важните сънища — каза Халлана и в думите й се промъкна нещо от наставническия тон на преподавател — могат да са пророчество, предупреждение или да дават насока. Имаш ли някакво усещане за кое от тези неща става въпрос?

— Не. Беше съвсем кратък, нали ти казах. Но много ярък.

— Ти какво почувства? Не когато си се събудила, а по време на самия сън? Страх ли те беше?

— Не точно страх. Или поне не за мен. По-скоро бях бясна. Възпряна. Все едно се опитвах да ги настигна, а не можех.

Възцари се кратко мълчание. След малко Аяда го наруши:

— Просветена? Какво да правя?

Халлана се усмихна малко насила.

— Е… молитвите никога не са излишни.

— Това не е отговор.

— В твоя случай може и да е. И не го казвам, за да те успокоя.

Аяда разтърка челото си, сякаш я болеше.

— Не искам пак да сънувам такива неща.

На Ингрей също му се искаше да попита: „Просветена, какво да правя?“. Но какъв отговор би могла да му даде тя в края на краищата? Да не мърда оттук? Изтокдом нямаше да дойде при него с всичките полагащи се церемонии. Да продължи напред, както му повеляваше дългът? Една храмова свещена едва ли би го посъветвала обратното. Да избяга или да остави Аяда да избяга? Би ли се съгласила Аяда да избяга? Вече й го беше предложил веднъж, в гората при придошлата река. Тя беше отказала, с разумни доводи. Но ако бягството й бъдеше организирано по-добре? Бягство през нощта, без следа за господарите на Ингрей как и от кого е получила кон, провизии, пари… ескорт? „Трябва пак да поговоря с нея за това“. Или пък да я предаде на магьосницата, нейната приятелка — да я изпрати тайно в Сухо листо? Само че ако подобен изход беше възможен, Просветена Халлана вече щеше да го е предложила. Обърна напиращия си въпрос в покашляне, защото не искаше да го отпратят с наставления за молитва.

Херги помогна на господарката си да стане от стола.

— Дано пътят ти да е лек, Просветена. — каза Аяда и се усмихна тъжно на бременната жена. — Не ми се ще да мисля, че си се поставила в опасност заради мен.

— Не заради теб, мила. — разсеяно каза Халлана. — Или поне не само заради теб. Всичко това е много по-сложно, отколкото очаквах. Нямам търпение да го обсъдя със скъпия ми Осуин. Той има много логична мисъл.