Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 58

А тя беше видяла не само онова, другото, гадното нещо; беше видяла и вълка му. Беше видяла омърсяването му, дремещата му жестокост, беше ги изпитала на собствения си гръб, а не като другите, които само бяха чули слухове и клюки за тях. Беше ги познала от първа ръка. „Познава ги. Защо тогава още не е побягнала с писъци?“

Възприятията му направиха салто. Ако завъртеше нещата — какво мислеше самият той за нейната котка? Беше я видял в онази, другата реалност, толкова ясно, колкото тя беше видяла вълчото в него. Логично би било нейното омърсяване да е като близнак на неговото. И все пак един бог беше минал покрай нея в нощта, забърсал я бе с плаща си и този мигновен допир, изглежда, се равняваше на повей от екстаз. Всички теологични теории, които храмовите свещени бяха набивали в дебелата му глава, изглежда, се стопяваха под безжалостния взор на един велик Факт, реещ се току отвъд границите на разума му. Нейният таен звяр му се беше сторил красив до степен на великолепие. Изглежда, че днес ужасът бе придобил съвсем ново и пленително измерение за Ингрей, измерение, за което дори не беше подозирал.

— Лорд Ингрей, — каза тя и от ниския й глас кръвта му кипна, — ще последвам съвета на Просветена Халлана и ще ида в храма да се помоля. — Хвърли притеснен поглед към надзирателката си. — Насаме.

Умът му рязко превключи на работен режим. Бе съвсем нормално да придружи затворничката си до храма без нейната надзорница; в този час на деня храмът сигурно беше почти празен и можеха да поговорят необезпокоявани и в същото време пред очите на всички.

— Никой не би се зачудил, ако ви придружа до олтарите на боговете, за да се помолите за снизхождение, мадам.

Устните й се извиха в крива усмивка.

— Кажете по-добре „за справедливост“.

Той отстъпи крачка встрани и кимна. Обърна се и отпрати надзирателката да се погрижи за каквито там свои неща намери за нужно в рамките на следващия час, после тръгна с Аяда. Когато излязоха на улицата и тръгнаха към храма, Аяда пъхна ръка под лакътя му и заби поглед в хлъзгавия калдъръм. Не го поглеждаше. Храмът бе малко по-нататък, построен от сивия камък, който се срещаше по тези краища, размерът, стилът и солидността му бяха типични за управлението на внука на великия Одар, преди дартакийските завоеватели да покажат, че и те са способни да се докарат до разруха в поредица от кървави кланови междуособици.

Минаха през портите от ковано желязо и влязоха в тихия двор, ограден с високи стени. Вътрешните помещения тънеха в полумрак и хлад след ярката утрин вън, само тесни потоци светлина се лееха през кръглите прозорци високо в стените. Имаше само няколко богомолци, някои на колене, други проснати по лице пред олтара на Майката в нейната зала. Ръката на Аяда се стегна за миг върху неговата. Той проследи погледа й през арката към олтара на Бащата и мярна ковчега на Болесо, вдигнат на дървени подпори, покрит с брокатени драперии и с почетна стража от градската милиция на Червени яз. Ала залите на Дъщерята и на Сина бяха празни в този ранен час. Аяда го поведе към тази на Сина.