Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 54

Ингрей преглътна и лекарството, и надигналия се стомашен сок.

— Отвратително е.

— Е, скоро ще си промените мнението, гарантирам ви. Така. Да видим как е резултатът от работата ми.

Тя отстрани сръчно и бързо превръзките му, сложи му нов мехлем и нови превръзки, навлажни шевовете на главата му с нещо, което щипеше, разреса сплъстената му коса, изми го до кръста и го обръсна, като го пляскаше по ръцете, когато той безуспешно се опитваше да защити способността си да се облече сам.

— Само да сте ми намокрили новите превръзки, милорд, мислете му. И стига сте хленчили като бебе. Няма да си губя времето с вас.

Не беше го обличала жена, откакто навърши шест години, но пък разнородните болки по тялото му утихваха благословено, заменени от сънено безгрижие. Той спря да се дърпа. Смътно осъзна, че напрегнатата й съсредоточеност няма нищо общо с него, и предпазливо попита;

— Добре ли е Просветена Халлана? След снощи?

— Бебето се обърна. Може да е след ден, може след седмица, но ни чакат двайсет и пет мили ужасни пътища до Сухо листо, а на мен ми се иска да си бяхме у дома още днес. А сега ме чуйте, лорд Ингрей — да не сте посмели да я забавите някак. Каквото и да ви поиска, дайте й го, без да спорите, моля. — И изсумтя строго.

— Да, разбира се — хрисимо отвърна Ингрей. И след като примигна, добави: — Отварата ви, изглежда, действа. Мога ли да задържа шишенцето?

— Не. — Тя коленичи до краката му. — О! Ботушите ви не ви стават, а? Носите ли си някакви други обувки? — Претърси безцеремонно дисагите му, изрови някакви износени кожени обувки и ги нахлузи на краката му. — Хайде ставайте, бърже.

Агонията, когато го издърпа за ръцете, му се стори приятно далечна, като вест от незнайна страна.

Магьосницата-лечителка вече чакаше в общото помещение на странноприемницата, където беше отседнала Аяда, в другия край на главната улица. Огледа превръзките му и попита учтиво:

— Надявам се, че тази заран сте по-добре, лорд Ингрей?

— Да. Благодаря ви. Лекарството ви ми помогна. Макар да беше необичайна закуска. — И й се усмихна, макар да си помисли, че усмивката му сигурно изглежда доста откачена.

— О? Помогнало значи? — Тя погледна Херги. — Колко? — Херги вдигна два пръста. Ингрей не можа да прецени дали особеният ъгъл, под който се извиха веждите на свещената, е знак за порицание, или одобрение, защото Херги само сви рамене в отговор.

Ингрей тръгна след двете жени към горния етаж. Надзирателката на Аяда ги пусна, макар и с известно колебание. Ингрей се огледа скришно за някакви следи от снощните си изстъпления и не откри такива, като се изключеха няколко вече изтъркани с четка кървави петна и две-три вдлъбнатини по дюшемето. Щом чу гласовете им, Аяда излезе от спалнята. Беше облечена за път в същия сиво-син костюм за езда като предния ден, но беше сменила ботушите си с по-леки кожени обувки. Ингрей смутено огледа бледото й лице. Тя отвърна на погледа му спокойно, но и някак замислено.