Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 53

И може ли да се случи отново?“

Собственият му гняв го плашеше, а страхът подклаждаше гнева му, стягаше гърлото му и пулсираше в слепоочията му. Той легна пак и се опита да си спомни трудно усвоената самодисциплина по време на добронамерените, макар и жестоки изпитания в Брезовлес. Бавно наложи на изопнатите си мускули да се отпуснат.

Снощи вълкът му бе пуснат от каишката си. Той сам го беше отвързал. Беше ли вързан отново сега, тази сутрин? И ако не… тогава какво? Въпреки всички болки по тялото си Ингрей не усещаше ума си с нищо по-различен от всяка друга сутрин в съзнателния си живот. Значи на какво се дължеше днешното му колебание и неспособността да вземе решение — на старите навици или на здравия разум? Обикновена предпазливост — нежелание да направи и една стъпка повече към Изтокдом в сегашното си опасно неведение? Физическите му наранявания можеха да са правдоподобен предлог, зад който да се скрие. Но дали бяха прикритие на ловец, или убежище на страхливец? Впримчените му мисли обикаляха в кръг.

Ново почукване на вратата прекъсна затягащата се спирала на неспокойствието му — и един остър женски глас извика:

— Лорд Ингрей? Трябва да поговорим.

— Госпожо Херги? Влезте. — Ингрей със закъснение се сети, че е без риза. Само че жената най-вероятно беше опитна посветена към ордена на Майката, а не изчервяваща се девица. Все пак би било редно поне да седне. Би било.

— Хм. — Устните й се свиха, когато пристъпи до леглото и го изгледа с хладно и вещо пламъче в очите. — Конник Жеска не е преувеличил. Е, няма как да го избегнете — трябва да станете, и толкоз. Просветената иска да се види с вашата затворничка, преди да тръгне, а аз искам да потеглим към дома възможно най-скоро. Достатъчно трудно ни беше да стигнем дотук, а обратният път направо ме ужасява. Хайде, ставайте. О, бедничкият. Я да видя, по-добре да започнем със…

Тя сложи коженото си куфарче на умивалника, порови в него и извади квадратно шишенце от синьо стъкло с коркова запушалка. Наля зловещ на вид сироп в една лъжица и когато Ингрей се надигна с мъка на лакът да попита какво е това, му го изля в устата. Течността имаше ужасен вкус. Той я преглътна, понеже го беше страх да я изплюе пред стоманения й поглед.

— Екстракт от брезова кора и мак, вино и още няколко полезни нещица. — Погледът й се плъзна по тялото му; тя сви устни, после се наведе и му даде още една лъжица. Кимна отсечено и запуши шишенцето. — Това трябва да свърши работа.