Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 51

Повей от изражение — на разбиране, удовлетворение? — премина но лицето на Просветена Халлана и изчезна. Тя обаче не каза нищо, само се облегна напрегнато назад, може би защото й беше невъзможно да се наведе напрегнато напред.

— Много хора ли знаят за това ви състояние? — попита тя.

Ингрей сви рамене.

— Говорят, да. Чувал съм най-различни варианти. Репутацията ми е полезна за Хетвар. Повечето хора гледат да не си създават враг в мое лице. — „Или да са в моята компания, или да ме канят на трапезата си, или най-вече, да ме запознават с роднините си от женски пол. Но вече съм свикнал с това“.

Очите на Аяда се разшириха.

— Избрали са те, защото вината е щяла да падне върху вълка ти! Хетвар те е избрал. Следователно той трябва да е източникът на заклинанието!

Ингрей не беше склонен да приеме теорията й.

— Не е задължително. Лорд Хетвар е обсъждал ситуацията със съветниците си, преди аз да отида там. Всеки от тях е можел да ме предложи за задачата. — Онова за вълка обаче звучеше твърде вероятно. Самият Ингрей по навик бе обвинил своя вълк за посегателствата върху живота на затворничката. Щеше да се изправи на съд, убеден в собствената си вина, неспособен да се защити. Стига въобще да оцелееше след опита си да убие лейди Аяда… никога нямаше да забрави почти фаталното си приключение във водите на придошлата река предния ден. По един или друг начин, жертвата и оръдието щяха да замлъкнат завинаги.

Два крайно неприятни извода пропълзяха в главата му. Единият — че той все още води лейди Аяда към вероятната й гибел. Ако я беше удавил в реката вчера, едва ли щеше да е по-лошо за нея от това да я отровят или удушат по-късно в килията й, и сто пъти по-милостиво от ужасите на един съмнителен процес и последващата го бесилка.

А другият — че враг с голяма и пазена в тайна сила много ще се разстрои, когато двамата пристигнат живи в Изтокдом.

6.

Събуди се потен от смътно запомнени кошмари. Примигна срещу прозореца на мъничката, но все пак самостоятелна стая високо под стрехите на странноприемницата. Зазоряваше се. Време беше да тръгват.

Движението събуди бодящи болки във всеки разтеглен и пренатоварен мускул по тялото му, тоест почти във всички, и той бързо-бързо изостави опитите си да седне. Само че и хоризонталното положение не го облекчи особено. Завъртя предпазливо глава, при което вратът му пламна от болка, и погледна към капана от глинени съдове, който беше заложил на пода до вратата. Нестабилната купчина изглеждаше непокътната. Добър знак.

Превръзките на китките му и на дясната ръка не се бяха изхлузили, затова пък бяха избили петна кафява кръв. Той изпъна ръце и стисна пръсти. Така. Предната вечер не е била сън — въпреки кошмарните си ужасии. Стомахът му се сви от тревога — и от болка, — когато спомените го заляха.