Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 50

Халлана засмука долната си устна.

— Помислете отново, съсредоточете се. Неустоимото желание да убиете затворничката си най-вероятно ви е било заложено някъде от момента, когато е пристигнала вестта за смъртта на Болесо, до излизането ви от Изтокдом на път за Глиганска глава. Преди това не е имало причина, а след това — време. С кого сте се виждали през този интервал?

Поставен по този начин, въпросът беше още по-смущаващ.

— Не с кой знае колко хора. Вечерта бях повикан в покоите на лорд Хетвар. Пратеникът още беше там. Хетвар, секретарят му, принц Риджилд — кралският сенешал, братята кин Глиганскиброд… Разменихме по няколко думи, докато лорд Хетвар ми съобщи новината и ми даде указания.

— Които бяха?

— Да прибера тялото на Болесо, да доведа убийцата му… — Ингрей се поколеба. — И да направя възможното да не се разчуват подробности за смъртта му.

— Какво означава това? — попита Аяда искрено озадачена.

— Да се погрижа всички доказателства за странностите на Болесо да изчезнат. — „Включително главната му жертва, която се явяваше и негова убийца?“

— Какво? Но нали сте служител на кралското правосъдие? — възкликна тя възмутено.

— Ако трябва да сме точни, аз съм на служба при печатник Хетвар. — След миг на размисъл добави: — Основната задача на печатник Хетвар е да работи по най-спешните грижи на Лесовете и техния кралски дом.

Аяда се умълча объркана, веждите й се свъсиха.

Храмовата магьосница потупа устните си с пръст. Тя поне не изглеждаше изненадана. Но когато заговори, стана ясно, че бързата й мисъл вече е поела в друга посока:

— Нищо от царството на духа не може да съществува в света на материята, без да го поддържа материално същество. Заклинанията ги поддържат магьосници чрез своите демони, които са необходими, но не са достатъчни. В крайна сметка демонът се храни от тялото на магьосника. Само че вашето заклинание беше поддържано от самия вас. Подозирам, че… хм. Ако използвам думата, която употреби ти, Аяда, възможно ли е да става дума за паразитна магия? Заклинанието е било някак вложено във вас и след това се е хранило от жизнените ви сили. Ако това странно магьосничество по нещо си прилича с моето, то то се излива свободно, като вода по нанадолните. То не създава, а краде способностите си от своя гостоприемник.

На Ингрей това му прозвуча правдоподобно, но не му се искаше лейди Аяда да чува такива неща за него. Различни хора бяха способни да убиват, за да угодят на своите висшестоящи — само че обикновено едничкото необходимо заклинание можеше да се побере в кесия. Десетки пъти беше яздил като охрана, готов да извади меча си н защита на своя господар, и не беше ли това принципно същото?

Не беше ли?

— Но… — Хубавите устни на Аяда се свиха. — Печатник Хетвар сигурно има сто мечоносеца, войници, наемници. Неколцина от гвардейците му яздиха с вас. И онзи, който… човекът, който го е направил… можел е да вложи заклинанието във всеки от тях. Защо е трябвало да пратят при мен единствения човек в Изтокдом, за когото се знае, че носи животински дух?