Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 45

В стаята — тази в материалния свят — тялото му започна да се гърчи и да се мята, опъна веригите докрай. Очите му се подбелиха, но все пак виждаше как Просветена Халлана се навежда по-близо… после се дръпна, когато той отвори уста да завие. Само че между двете й облени от светлина ръце все още ревеше виолетов огън и се изливаше в спирала към ужасно деформираната му уста.

Дългият израстък, проточил се от езика му, се мяташе в агония, неразбираемият му шепот се заизлива все по-бързо, превърна се в съсък и сякаш поглъщаше горещината. Другите четири повтаряха като огледални образи възбудата на събрата си, продължиха да шепнат и да се удебеляват, обливаха Ингрей с кръв. Горещата металическа миризма го подлудяваше. Истинското му тяло се извиваше и гърчеше с нечовешка сила, от която костите му сякаш пукаха, опъваха веригите до скъсване. Косата му се развя, гениталиите му се изпълниха с кръв и се втвърдиха. Той се срина настрани, разтърси се конвулсивно, опитваше се да се претърколи някак до другия край на стаята, където бе мечът му, опрян на стената.

Аяда беше паднала на колене, устата й зееше, очите й бяха широко отворени. Във втората реалност се появи леопардът…

Козината му беше като копринени вълнички върху потрепващи мускули, ноктите като обработена слонова кост; ярките му кехлибарени очи мятаха златни искри. Той се хвърли върху гърчещите се вени като коте върху оплетена прежда, отначало ги заудря с лапи, после си показа ноктите и придърпа съскащите неща към острите си зъби. Вените изплющяха като бичове от киселина и оставиха черни прогорени ивици по изящната му петниста кожа. Леопардът изръмжа — и ръмженето разтърси въздуха, разтърси и Ингрей до самото му сърце. Някъде дълбоко в него се надигна ответно ръмжене.

Челюстта му започна да се издължава…

Не. Не! Отричам те, вълк в мен! Той стисна зъби до болка. Бореше се с вълка, бореше се с израстъците, бореше се с тялото си, бореше се с ума си и постепенно скъсяваше разстоянието до меча. Бий се. Убий… нещо… всичко…

Една от железните брънки на веригата се скъса като пречупена съчка. Китките и глезените му още бяха оковани, но свързващата ги верига се беше скъсала. Тялото му се изправи и сега вече той можеше да пълзи, да се търкаля, да се извива и обръща. Мечът му беше съвсем близо. Около него панически затрополиха крака.

Истинските му ръце бяха толкова хлъзгави от истинска кръв, колкото второто му тяло от странната червена течност, която изтичаше от него и го заливаше. С истински ужас усети как брънките се плъзват по кървящите му китки под напъна на трескавите му ръце. Ако освободеше дясната си ръка и стигнеше до меча… със сигурност никой нямаше да излезе жив от тази стая. Навярно и той самият дори.