Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 43

— Как? — попита магьосницата.

— Най-напред с молитви, разбира се. После и с ритуали, стари ритуали, всичко, което успя да изрови. Мисля, че повечето си ги доизмисляше. След това пробва с ритуали за изгонване на демони, с лекции и проповеди, с дяконите се редуваха и продължаваха понякога с дни. Това беше най-уморителната част. После се опитахме да го изгоним силом.

— Ние? — Халлана вдигна вежда.

— Не беше… не беше сторено пряко волята ми. По онова време вече се бях отчаял.

— Хм. Да, мога да… — Тя стисна устни и замълча, после каза: — В какво се състояха тези опити да прогоните вълка?

— Опитахме всичко, което ни дойде наум и което не би ме осакатило за постоянно. Глад, бой, огън и заплаха от огън, вода. И макар да не изгонихме вълка, поне се научих да го държа в подчинение и периодите ми на объркване станаха по-кратки.

— При тези обстоятелства сигурно сте се учили доста бързо.

Той вдигна очи, жегнат от сухия й тон.

— Ясно беше, че постигаме успех. Пък и предпочитах да ме държат под водата на Брезовручей, докато дробовете ми не се пръснат, отколкото по цял ден и по цяла нощ да слушам проповеди. Нашият свещен впрегна всичките си подчинени в задачата, макар да беше трудно. Това беше последното, което можеше да стори за баща ми, пред когото смяташе, че се е провалил.

Ингрей отпи от виното си.

— След няколко месеца ме обявиха за достатъчно възстановен, за да не ме държат непрекъснато под око. Замък Брезовлес вече беше преминал към чичо ми. Мен ме изпратиха на поклонение с надеждата в далечни земи да открия начин окончателно да се излекувам. Нямах нищо против да замина, дори напротив, макар че надеждите ми не се оправдаха. Но когато възмъжах, успях поне да се отърва от придружителите си и търсенето ми се превърна в обикновено скитане. Свършеха ли ми парите, се хващах на всякаква работа. — Всичко му се беше струвало по-добро от връщането вкъщи. А после… един ден това вече не му беше достатъчно.

— С лорд Хетвар се запознах, когато пристигна като официален пратеник при краля на Дартака. — Не сметна за нужно да обяснява какви отчаяни усилия и изобретателност му бяха нужни, за да си осигури достъп до печатника. — Той се поинтересува как така един човек от Лесовете се е озовал на служба при непознати толкова далеч от дома и аз му разказах историята си. Хетвар не се уплаши от моя вълк и нареди да ме включат в гвардейския му ескорт, така че да си отработя обратния път към родината. По пътя имах възможност да се изявя и той охотно одобри молбата ми за постоянна служба. След това постепенно се издигнах в службата. — Устните на Ингрей се стегнаха от сдържана гордост. — Със собствени заслуги.

Той се върна към щедро подправеното месо в чинията си, дояде го и отопи соса с къшей от още топлия хляб. Аяда беше спряла да се храни и седеше потънала в мисли, прокарваше пръст по ръба на празната си чаша. Когато вдигна очи и улови погледа му, успя да изпише на лицето си вяла усмивка. Халлана осуети опита на слугинята си да й даде още едно парче ябълков пай и Херги внимателно свали покритата с петна салфетка от шията й.