Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 44

Магьосницата изгледа преценяващо Ингрей.

— По-добре ли се чувствате сега?

— Да. — неохотно призна той.

— Имате ли някаква представа кой ви е надянал тази юзда?

— Не. Трудно ми е да мисля за това. Даже се притеснявам, че не мога да я усетя, поне до следващия пристъп. Започвам да се отнасям с недоверие към всичко в главата си. Сякаш се опитвам да видя вътрешната страна на собствените си очни ябълки. — Той се поколеба, после събра смелост. — Можете ли да го махнете от мен, Просветена?

Тя неуверено изпухтя. В същото време слугата размаха трескаво ръце зад гърба й, а Херги изписка възмутено.

— В момента мога да направя само едно — каза Халлана, — и то е да добавя още към хаоса в душата ви. Дали това би разкъсало и охлабило хватката на това странно нещо, което Аяда подушва във вас, не знам. Не смея да опитам нищо по-сложно. Ако не бях бременна, може би бих опитала… е, няма значение. Да, да, виждам те, Бернан, моля те, ще вземеш да се пръснеш — добави тя на развълнувания си слуга. — Ако не изпусна малко хаос към лорд Ингрей, ще трябва да убия някоя и друга мишка, а аз обичам мишките.

Ингрей разтърка умореното си лице.

— Ще ми се да опитате, но… първо ме вържете.

Веждите й се вдигнаха

— Мислите, че е необходимо?

— По-добре да не рискуваме.

Поне слугите й, изглежда, държаха да намалят риска в най-голяма възможна степен. Докато Ингрей оставяше меча и ножа си до вратата, Бернан отвори кутията за инструменти, която бе донесъл, и извади здрава верига. Двамата с Ингрей обсъдиха как най-добре да стане и решиха Бернан да направи две примки около глезените му и да ги заключи с катинар. После Ингрей кръстоса китките си и след като слугата ги прикова по същия начин, дръпна с всички сили да изпробва здравината на оковите си. Изглеждаха достатъчно здрави. Ингрей седна на пода с гръб към прозореца и накара Бернан да свърже веригата на китките му с тази на глезените. Чувстваше се като пълен глупак, свит на пода с колене почти до ушите. Публиката му, изглежда, намираше гледката за крайно забавна, на никой не каза нищо.

Просветена Халлана се надигна от стола си и тромаво се приближи към него. Аяда застана притеснено от едната й страна, Херги — от другата. Халлана нави ръкавите си, преплете пръсти и протегна ръце, докато ставите й не изпукаха.

— Така. — каза тя с делови лечителски тон, още по-зловещ заради ухилената й физиономия. — Кажете ми, ако заболи… — И сложи длан на челото му.

Усещането за топлина, струяща от ръката й, беше приятно през първите няколко мига и той се облегна благодарно на дланта й. После обаче топлината се засили и започна да става неприятна. Тревожна мъгла се спусна пред очите му. Изведнъж горещината зарева като ковашка пещ в мозъка му и той започна да вижда двойно. Вторият образ се отдели от първия — разкривен, различен.

Стаята още си беше тук за физическите му сетива. Но също толкова реално беше и друго някакво място. В него…

В него той стоеше гол. Точно над сърцето му бледата плът се нагърчи, после се изду. Кожата се пръсна. От нея нещо като лоза, не, като вена, изби навън и започна да се увива около него, да се катери нагоре. Усети втори горещ оток да се пръска на челото му и видя лозата-вена да се спуска надолу, размазана заради близостта до очите му. Още една се появи от пъпа му и още една — от гениталиите. Мърдащите им връхчета шептяха, от тях капеше кръв. Езикът му също се промени, изскочи от устата му и се удължи в пулсираща тръбичка.