Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 42

— Пийте си виното. — посъветва ги магьосницата. — До половин час ще се вкисне. Трябва да се изнеса оттук, преди съдържателят на хана да е разбрал какво е станало с бирата му. Е, запасите му от въшки, бълхи и дървеници също няма да оцелеят след краткия ми престой, така че се надявам това да компенсира вкиснатата бира. Ако поостана повече, ще трябва да подхвана и горките сладки мишки.

Лейди Аяда, изглежда, беше изгладняла колкото Ингрей и за известно време разговорът почти секна. Халлана го подхвана с директен въпрос как Ингрей се е сдобил със своя вълк. Стомахът му се сви въпреки глада, но той все пак се опита да обясни що-годе свързано онова, което си спомняше от събитията преди толкова време, при това обяснението му беше доста по-пълно от онова, което беше споделил с Аяда. И двете жени го слушаха като омагьосани. Неудобно му стана, че Бернан, който бе взел чинията си и ядеше, седнал върху пътния сандък, и Херги, която си открадваше по някоя хапка в промеждутъците между килващата се посуда, също волю-неволю слушат разказа му. Само че слугите на една храмова магьосница по принуда бяха научени на дискретност.

— Отдавнашен ли беше интересът на баща ви към животинската магия на нашите предци от Старите лесове? — попита Халлана, след като той описа злополучния ритуал.

— Поне аз не знам да се е интересувал. — каза Ингрей. — Тогава всичко ми се стори съвсем внезапно.

— И защо е направил опит точно тогава? — попита Аяда.

Ингрей сви рамене.

— Всички, които знаеха, или умряха, или избягаха. Докато се оправя достатъчно, за да съм в състояние да попитам, не беше останал никой, който да отговори на въпросите ми. — Мислите му се дърпаха като опарени от откъслечните спомени, останали му от онези тъмни седмици на пълно объркване. Някои неща е по-добре да не помниш.

Халлана преглътна и попита:

— Как се научихте да удържате вълка си?

Ингрей разтри схванатия си врат, но не почувства облекчение.

— Древният закон на Одар, че хората, омърсени с животински дух, трябва да бъдат изгаряни живи, не беше прилаган в Брезовручей толкова отдавна, че никой не помнеше кога се е случило за последно. Местният ни свещен, който ме познаваше още от бебе, много се тревожеше и направи всичко възможно да не бъде приложен в моя случай. Стана така, че храмовият следовател, изпратен да проучи случая, постанови, че тъй като престъплението не е извършено от мен и по моя инициатива, а ми е било наложено от хора, чийто авторитет съм бил длъжен да зачитам, да ме накажат би било същото като да отрежеш ръката на човек, защото е бил обран. Така че бях официално оправдан и животът ми бе пощаден.

Аяда попиваше жадно думите му, устните й се отвориха, сякаш да каже нещо, но после тя само поклати глава.

Ингрей й кимна разбиращо и продължи:

— Въпреки това не можеха да ме оставят да се скитам на воля. Понякога разсъдъкът ми беше ясен, но друг път… тези други моменти не ги помня добре. Така че нашият свещен реши, че ще се опита да ме излекува.