Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 41

— Хм. Може ли да ви докосна?

— Не знам дали… ще е безопасно за вас.

Веждите й се вдигнаха високо. Тя го огледа от главата до петите и той изведнъж си даде сметка как изглежда — мръсотията от пътя по дрехите и лицето му, наболата като на разбойник четина.

— Май няма да споря по този въпрос. Аяда, ти какво виждаш в него?

— За виждане — нищо не виждам. — отвърна умърлушено Аяда. — По-скоро сякаш леопардът го надушва, а аз усещам част от това, като да подслушаш нечий разговор, по-добре не мога да го обясня. Във всеки случай имам достъп до тези необикновени усещания. Има го онова тъмно вълчо нещо, което ти виждаш… поне мирише тъмно, като стари мухлясващи листа, изстинала пепел от лагерен огън и горски сенки… и едно трето нещо. Което шепти около Ингрей като мълва. Има изключително странна миризма. Парлива.

Халлана закима бавно.

— Виждам душата му с духовното си зрение. Виждам и тъмното нещо. Но нито виждам, нито чувам третото. Във всеки случай не е от Копелето, не произхожда от света на духовното, който обитават боговете. И все пак… душата му е в странно движение. Но макар да не виждаш едно прозрачно стъкло, можеш да го усетиш с пръстите си. Трябва да рискувам и да докосна по-дълбоко.

— Недейте! — уплашено каза Ингрей.

— Милейди, налага ли се? — измърмори слугинята, лицето й бе разкривено от тревога. — Точно сега?

На вратата се почука — жената от Тръстиков мочур се връщаше, придружена от няколко прислужници с подноси и мъжа, когото Халлана бе нарекла Бернан — той влачеше голям пътен сандък. Беше жилест мъж на средна възраст и с остри очи. Зеленото му кожено палто беше опръскано със стари следи от изгорено, като престилката на ковач. Той вдиша с наслада, докато слугите минаваха покрай него с подносите. Ясно доловимият аромат на телешко с лук, процеждащ се изпод капаците на съдовете, напомни на Ингрей, че е и много гладен, и много уморен.

Халлана грейна.

— Така е по-добре — първо да хапнем, после да мислим.

Слугите от хана сервираха масата в малкия салон, след това магьосницата ги отпрати с думите, че предпочита да я обслужат собствените й хора, и прошепна на Ингрей:

— Истината е, че от известно време толкова много се цапам, че не смея да се храня пред хора.

Ингрей съобрази какво трябва да направи и отпрати жената от Тръстиков мочур долу, да се нахрани в кръчмата и да изчака там, докато не я повикат. Тя метна любопитен поглед назад, докато неохотно излизаше.

Слугата Бернан докладва, че конете на Халлана са в конюшнята на местния храм, че колелото на фургона е поправено и че е уредено преспиването й при някаква лечителка към ордена на Майката, която сега живеела в Червени яз, но някога била учила в Сухо листо. Без да се усети и без да го е планирал, Ингрей се оказа на малката маса с двете жени в очакване на вечерята. Слугата им подаде поред купата с вода да си оплакнат ръцете, а свещената — двойно свещената — изрече набързо една благословия.

Херги сложи на господарката си кърпа с размерите на покривка за маса и търпеливо се зае да й помогне да се нахрани, като сръчно улавяше килващи се чаши, катурващи се стомни и ливваща се яхния, често преди да са се разлели, но не винаги.