Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 40

Аяда се засмя.

— Толкова се радвам за теб! Заслужаваш да ти се случат всички хубави неща.

— Е, какво заслужаваме, това го знае само Бащата с равновесието на неговата справедливост. — Лицето на магьосницата отново стана сериозно. — Е, кажи ми, мила моя, какво точно се случи в онзи студен замък?

5.

Смехът на Аяда изведнъж секна. Ингрей бавно се изправи и прати придружителката й за вечерята, която така и не бе успял да поръча, а сега и без това трябваше да сервират за повече хора. По този начин се отърва и от любопитството й. Тя, изглежда, се разочарова, но не посмя да възрази.

Ингрей се върна тихо на мястото си до прозореца, за да не разсее лейди Аяда, която и без това срещаше затруднения с изповедта си. Изповед пред приятелката, която съвсем очевидно, поне в очите на Ингрей, беше доведена тук от причини по-сложни от приятелството.

Отваряше си ушите за несъответствия, но разказът на лейди Аяда пред Просветена Халлана не се различаваше съществено от онова, което — накрая — беше разказала на него, макар този път събитията да бяха предадени в хронологичния си ред и без нищо да бъде изпуснато. Само че пред Халлана Аяда разкри в много по-голяма степен страховете, които я задушаваха. На лицето на Халлана се бе изписало такова напрежение, че ликът й сякаш се вкамени, докато Аяда разказваше за леопардовите си сънища. Разказът й стигна до голямото изпитание при брода предния ден и Аяда се поколеба, после погледна към Ингрей.

— Мисля, че следващата част трябва да я разкаже лорд Ингрей.

Ингрей се размърда стреснато и усети как страните му пламват. На миг му се стори, че червената мъгла се връща и ръката му несъзнателно стисна ръба на широкия перваз, върху който седеше. Колкото и да му беше неприятно, трябваше да признае, че пак си е позволил да се разсее, воден от някаква смътна увереност, че магьосницата е в състояние да защити както себе си, така и Аяда. Само че магьосниците не бяха защитени от стоманата, не и отблизо. Беше допуснал да остане сам с жените, при това въоръжен. А сега най-страшните му тайни бяха заплашени…

— Опитах се да я удавя. — призна той. — Преди това на три пъти се бях опитал да я убия, поне за три пъти знам. Кълна се, че не го искам. Тя смята, че е някакво заклинание или проклятие.

Магьосницата издаде устни и издиша дълго и замислено. После се облегна и затвори очи, лицето й стана съвсем неподвижно. Когато отново ги отвори, по изражението й не можеше да се прочете нищо.

— Наскоро не ви е правено заклинание от магьосник. Не долавям поддържаща връзка — никакви духовни нишки не излизат от вас, нито водят към вас. В душата ви няма стихийно създание на петия бог. Но има нещо друго. Нещо много тъмно.

Той отклони поглед.

— Знам. Това е моят вълк.

— Ако това е вълча душа, то аз съм кралицата на Дартака.

— Вълкът ми винаги си е бил странен. Но е вързан!