Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 27

Младият вълк, всъщност още вълче, се дърпаше уплашено от големия си събрат, ноктите му стържеха по дъските. Ловецът бе сметнал, че вълчето е страхливо, но по-късно Ингрей стигна до заключението, че то, изглежда, е усетило някак заразата. Иначе младото животно беше необичайно послушно, умно като добре обучено куче. Козината му беше тъмна, гъста и красива, сребристо-златистите му очи бяха ясни и то реагира моментално при появата на Ингрей, задърпа се към него да го подуши и го гледаше с явно обожание. Ингрей веднага се влюби в него, ръцете го сърбяха да погали черната му козина.

Магьосникът подкани Ингрей и баща му да се съблекат до кръста и да коленичат на студения под с лице един към друг. Изпя няколко фрази на стария език на Лесовете — произнасяше ги внимателно и често поглеждаше към един омачкан лист, който измъкна изпод набедрената си превръзка. Ингрей не разбираше езика, макар да му звучеше познато, и това го влудяваше.

По знак на Кумрил ловецът довлече стария вълк в ръцете на лорд Ингалеф. За да го направи, той пусна каишката на вълчето и то моментално дотича в скута на Ингрей. Ингрей притисна топлото му телце и вълчето се промъкна нагоре да го близне по лицето. Момчето зарови пръсти в меката козина, галеше и потупваше животното, което заскимтя тихо и доволно и на свой ред се опита да го близне по ухото. Грапавият му език го погъделичка и той едва сдържа подтика си да се засмее.

Магьосникът измърмори още няколко думи и постави свещения нож в протегнатата ръка на лорд Ингалеф, после вълкът му се озъби и той побърза да отстъпи. Звярът започна да се дърпа, когато лорд Ингалеф го стисна по-здраво. Съпротивата му се удвои, когато той го хвана за муцуната и се опита да извие врата му назад. Лорд Ингалеф го отпусна, каишките около челюстите на вълка се охлабиха и животното заби зъбите си в лявата му ръка под лакътя, разтърси глава и я заръфа с ръмжене. Лордът изруга и задържа вълка с колене и с тежестта на силното си тяло. Острието просветна и потъна през козината. Изригна червена кръв. Ръмженето стихна, челюстите се отпуснаха и тялото на вълка омекна; след миг животът се отцеди окончателно.

Лорд Ингалеф пусна ножа и трупа. Ножът изтрака на пода.

— О. — промълви той, очите му бяха широки и странни. — Получи се. Колко… колко странно усещане…

Кумрил му хвърли притеснен поглед; ловецът се спусна да превърже разкъсаната му ръка.

— Милорд, не трябва ли да… — започна Кумрил. Лорд Ингалеф тръсна рязко глава и вдигна здравата си ръка в знак магьосникът да продължи.

— Получи се! Продължавай!

Магьосникът взе втория нож, новоизкован и лъскав, от възглавницата, на която беше положен, и тръгна напред, като пак замърмори нещо под нос. Сложи ножа в ръката на Ингрей и отстъпи назад.