Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 29

— Аз… — започна Ингрей, но се наложи да спре, да преглътне и да оближе сухите си устни. — буден съм. — „Какво правя тук? Как съм стигнал дотук?“

Явно бе ходил насън. Беше чувал за такива неща. Досега не му се беше случвало. И явно не просто се бе щурал в мрака. Беше отчасти облечен, взел беше оръжието си, незнайно как беше намерил пътя, тихо и незабелязано, надолу по стълбите, през една врата — която със сигурност е била заключена, така че той явно бе завъртял ключа в ключалката — през настлания с калдъръм площад и в тази сграда.

„Където спи лейди Аяда. Петима богове, дано не се събуди!“ Вратата към спалнята беше затворена… сега. С внезапен ужас той погледна меча, но острието му си беше сухо и лъскаво. Не се стичаше кръв. „Засега“.

Гвардеецът — поглеждаше тревожно към меча — се приближи и го хвана над левия лакът.

— Добре ли сте, милорд?

— Днес си ударих главата. — измърмори Ингрей. — От церовете на посветената сънувах странни неща. Замаян съм. Съжалявам…

— Аз, такова… да ви заведа ли да си легнете, милорд?

— Да. — каза признателно Ингрей. — Да… — Рядко използваната фраза се измъкна сякаш по своя воля през устните му: — Моля те. — Започнал беше да трепери. Не само от студа.

Остави се на гвардееца да го изведе през вратата и да го преведе около сградата, после през тихия тъмен площад. В къщата на свещения. Един слуга, проспал излизането на Ингрей, се събуди от появата им и излезе в коридора, сънен и разтревожен. Ингрей отново се оправда несръчно с отварите на посветената и изглежда, оправданието му прозвуча правдоподобно, ако се съдеше по сънената физиономия на слугата. Ингрей се остави на гвардееца да го заведе чак до леглото му и дори да го завие, като да беше добрата му стара майчица. Мъжът излезе на пръсти — оръжията му подрънкваха леко, а дъските проскърцваха въпреки стремежа му да пази тишина — и тихо затвори вратата.

Ингрей изчака, докато стъпките му заглъхнат, после изпълзя изпод завивките, откри опипом кутийката с праханта и запали с треперещи ръце една свещ. Поседя на ръба на леглото, колкото да дойде на себе си, после стана и огледа стаята. Можеше да заключи вратата само отвътре, което значеше, че лесно би могъл и да я отключи, освен ако не изхвърлеше ключа през прозореца или не го пъхнеше под вратата, което би довело до неприятно забавяне и още по-неприятни обяснения на заранта. Съжали, че не е накарал гвардееца да я заключи отвън, макар че и това би повлякло след себе си нелепи обяснения. Или умели лъжи, само че в момента Ингрей се чувстваше крайно оглупял. Накрая прибра меча и ножа си в една ракла с резервно спално бельо и нареди отгоре й няколко потенциално шумни предмета един върху друг, а най-отгоре на тази нестабилна кула сложи тенекиения умивалник.

Духна свещта, върна се в леглото и лежа вдървено известно време, после пак стана и претърси опипом в мрака дисагите си за намотаното въже. Върза стегната примка около глезена си, и още една за долната табла на леглото. После си легна и успя някак да се завие.