Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 26

Беше малка, но пък самостоятелна — на втория етаж. Ингрей отвори прозореца към нощния хлад, колкото да хвърли поглед към мъждивите газени лампи на желязна поставка в единия край на тъмния площад долу и към звездите, греещи по-ярко в небето, после намъкна една от нощниците на свещения, които любезно му бяха оставили. Намести предпазливо глава на възглавницата. Въпреки болките в различни части на тялото и рояка бодящи тревоги не остана да лежи дълго буден.

Сънува вълци…

Човек би си помислил, че чернотата посред нощ ще е подходящото време за такъв ритуал, ала баща му го повика в залата на замъка следобед. Хладна светлина без сенки нахлуваше през тесните прозорци, надвиснали над ромонящия Брезовручей на шейсет стъпки надолу. Големи восъчни свещи горяха в аплици по стените, топлият им ароматен светлик се смесваше със сивотата.

Лорд Ингалеф кин Вълчаскала изглеждаше спокоен, макар да бе навъсен заради напрежението, разкъсващо го напоследък, и посрещна сина си с леко кимване и кратка — рядка — усмивка. Гърлото на младия Ингрей се беше стегнало от вълнение и страх. Храмовият магьосник Кумрил, с когото Ингрей се беше запознал едва предната вечер, стоеше готов, гол с изключение на набедрената превръзка, кожата му бе нашарена с древни символи. По онова време магьосникът се беше сторил стар на Ингрей, но сега в съня си разбираше, че Кумрил всъщност е бил млад човек. С прозрението на кошмара, Ингрей се вгледа в лицето на Кумрил за някакъв намек или знак — беше ли планирал предстоящото предателство? Или просто си беше надценил силите — изгубил бе контрол, споходил го беше лош късмет или просто е бил некомпетентен? Тревогата в шарещите му очи можеше да означава което и да било от трите — или и трите едновременно.

После погледът на младия Ингрей се спря на животните — красивите опасни животни — и оттам насетне той почти не откъсваше поглед от тях. Побелелият ловец, който ги беше уловил, щеше да умре от бяс три дни преди бащата на Ингрей.

Старият вълк беше огромен и силен. Мускули потрепваха под дебелата сива козина, насечена от стари белези и нови рани. На няколко места козината му се беше сплъстила от засъхнала кръв. Животното беше неспокойно, скимтеше и ловецът едва го удържаше на каишката. Болен беше и трескав, макар по онова време никой от присъстващите да не го знаеше. След няколко дни вълкът щеше да започне да бълва пяна и това щеше да разкрие болестта му, но засега само трескаво се опитваше да се ближе, за да успокои някак неразположението си — но намордникът от кожени каишки му пречеше. И ръмжеше гърлено, подлуден от пристягащите го каиши.