Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 25

Ингрей беше разочарован, но не и изненадан. Само че дали магьосник, светец или друг някой с дарба, той трябваше да намери човек, който да потвърди или отхвърли смущаващите твърдения на лейди Аяда. И то бързо.

— Готово — доволно каза посветената, докато затягаше последния конец. Ингрей навреме обърна един тих вик в сумтене. Щракването на ножиците дойде като благословен знак за края на малкото му изпитание и той отново изправи гръб.

Гласове и стъпки се чуха откъм задната врата на лечебницата и посветената на Майката се обърна да погледне. Двете храмови слугини, един стюард, лейди Аяда и конник Жеска нахлуха в малкото помещение. Слугините носеха нагънати постелки.

— Какво става? — попита посветената, като хвърли подозрителен поглед към лейди Аяда.

— С ваше позволение, посветена — каза стюардът, — тази жена ще остане да преспи тук тази нощ, понеже в лечебницата ви няма болни на легло. Надзирателките й ще спят в стаята с нея, а аз ще легна отвън, пред вратата. Този човек — той кимна към лейтенанта на Ингрей — ще остане на пост да проверява от време на време дали всичко е наред.

Посветената определено не остана доволна; колкото до слугините — лицата им бяха като буреносни облаци.

Ингрей се огледа. Мястото си беше съвсем чисто, разбира се, но…

— Тук?

Лейди Аяда го удостои с иронично вдигнати вежди.

— По ваша заповед няма да ме настанят в градската тъмница, за което съм ви благодарна. Допълнителната стая на свещения е запазена за вас. Ханът е пълен с вашите хора, а залата на храма е пълна с хората от свитата на Болесо. Макар че, ако питате мен, повечето проспиват бдението си, а някои го поливат. По някаква причина никоя домакиня в Тръстиков мочур не е предложила да ме приеме у дома си. Така че ми остава единствено гостоприемството на богинята. — Усмивката й беше като усмивката на маска.

— О — изломоти Ингрей. — Ясно.

На хората, които само бяха чували за Болесо, добрия принц, тя сигурно изглеждаше като… е, едва ли я смятаха за героиня. Не само опасна убийца, но и с потенциала да лепне петно на измяна върху всеки, който би се осмелил да й помогне. „И ще става все по-лошо, колкото повече се приближаваме до Изтокдом“. Понеже не можеше да й предложи по-добро решение, Ингрей само й кимна смутено за лека нощ и се остави посветената да го подкара към вратата.

— Хайде, вървете да си лягате, милорд, бърже — разприказва се жената, като се надигна на пръсти да погледне за последно бродерията си и резултатът явно й върна доброто настроение. — С този удар по главата би трябвало да останете на легло поне ден-два.

— Уви, задълженията не ми позволяват. — Той й се поклони вдървено и тръгна през площада да приведе в изпълнение поне първата част от заръката й.

Свещеният, приключил с молитвите над Болесовия ковчег, го чакаше. Искаше да поговорят за още церемонии, а после да научи и някоя и друга новина от престолнината. Разтревожен беше за влошаващото се здраве на свещения крал. Ингрей, чиято информация беше остаряла вече с четири дни, предпочете да го поуспокои, без да изпада в подробности. По негова преценка лорд-свещеният на Тръстиков мочур не приличаше много на лорд — по-скоро беше чистосърдечен пастир на хората си, истински представител на селското духовенство, но иначе нито учен, нито особено проницателен. И определено не беше подходящият човек, с когото да говори за душевното състояние на лейди Аяда. „Нито за моето“. Ингрей го заговори за подготовката на утрешното им отпътуване, като на няколко пъти се позова на раните си, накрая се извини и избяга в приготвената за него стая.