Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 244

— Не, Ингрей! Не това е целта! Ти трябва да ги очистиш така, както очисти Болесо, за да идат при боговете! Можеш да го направиш, защото за това си създаден, кълна се!

— Не мога! Твърде много са, не удържам, а и тук няма богове!

— Те чакат при портата!

— Какво?

— Те чакат при портата от тръни! Чакат господарят на царството да ги пусне. Одар хвърли проклятие над тази земя и я запечата, а Конскарека я обърна срещу боговете, тласкан от гнева и бездънното си отчаяние, но старите крале ги няма, а новият крал е признат.

— Какъв крал съм аз — крал на призраци и сенки, крал на мъртвите. — „Крал, който скоро ще се присъедини към поданиците си“.

— Отвори царството си за Петимата. Петима смъртни ще ги преведат през земята, но Тях ти трябва да ги пуснеш — да ги поканиш да влязат.

Вече трепереше колкото него, но стисна зъби, огледа тълпящите се призраци и гласът й се извиси:

— Ингрей, побързай!

Ужасен почти до безсъзнателност, той разгъна сетивата си. Да, наистина усещаше границите на това прокълнато царство около себе си в тъмното, неправилен кръг, обхващащ по-голямата част от долината, наситен с плътната и древна скръб на това място. Продължаваше отвъд блатото, чак до гъстия къпинак. Едва сега се сети, че първото му дело като последния жив шаман на Старите лесове тази нощ е останало незабелязано и от самия него, когато бе извадил меча си и беше разчистил пътя си — „пътя на всички ни“ — през гъстите трънаци, разсичайки границите на Кървавополе.

Извън портата, която сам беше отворил, чакаше многолико Присъствие, нетърпеливо като молители на кралски пир. Да ги пуснел — но как се прави това? Сигурно изискваше химни и песнопения на възхвала, напеви и молитви, всичките красиви и сложни, поети и музиканти, учени и войници, и свещени. „А Те ще трябва да се задоволят с мен. Така да бъде“.

— Влезте — прошепна Ингрей с треперлив глас, а после помисли: „Мога и по-добре“. — Влезте!

Нощта сякаш се разцепи на две и тръпка на очакване се ливна през четирите хиляди като гигантска вълна, разбиваща се върху полегат бряг. Ингрей стисна зъби и се стегна да удържи натиска, нищо че силата му се изливаше като водопад. Привиденията спряха да се блъскат, все така жадни — но сега отчаянието им беше възпряно от някак озадачена надежда.

Сякаш мина цяла вечност, преди човешки звук да проникне в тъмната гора. Появи се бледа оранжева светлинка. Пукот на стъпкани храсти; тупване и ругатня под нос; и някакъв разгарящ се спор, прекъснат от отсечения вик на Просветена Халлана:

— Там, ей там! Осуин, наляво!

Ингрей разсеяно си помисли, че на поляната едва ли би могла да се изсипе по-немислима група. Просветен Осуин яздеше препъващ се кон, жена му беше зад него и го стискаше през кръста с една ръка, а другата размахваше енергично — даваше указания. Принц Биаст, потресен и зяпнал нетърпеливите привидения, яздеше зад тях също толкова изтощен кон, а Просветен Левко и принц Джокол, последният вдигнал високо запалена факла, завършваха колоната пешком. Белите някога роби на Левко бяха окаляни до бедрото от едната страна, а и изобщо всички бяха потни, чорлави и покрити с прах и мръсотия.