Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 241

— Как си се разглобил така? Какво изобщо става тук? — Погледът й се плъзна по поляната и се спря на Многоликия Конскарека. — О! — Понечи да отстъпи, но после изправи гръб. — Значи така изглеждаш, когато излезеш от сенките. Какво дириш на моя земя?

Конскарека, досега напълно безразличен, се разгневи.

— Твоя земя! Това е Светодърво!

— Знам — хладно рече Аяда. — Това ми е наследството. Защото ти приключи с него, нали?

Конскарека се вкочани, но ироничната уста измърмори:

— Вярно е, отиваме си. Жалко, че радостта от наследството ти ще се окаже… краткотрайна. — Устата се ухили злобно и Ингрей изръмжа. Ръката на Аяда стисна козината му.

— А те? — Аяда вдигна поглед към маршала със златния колан и махна към сбралите се призраци.

— Аз съм техният последен истински свещен крал. Длъжни са да ме последват.

— Към забвение? — възмутено попита тя. — Два пъти ли трябва да умрат за теб? Що за крал си ти?

— Не ти дължа нищо. Дори и обяснение.

— Но на тях дължиш всичко!

Той не би могъл да се обърне в буквалния смисъл на думата, с лицата, които се гонеха около черепа му, но извърна раменете си от нея.

— Свършено е. Свършено е отдавна.

— Не, не е.

Той се обърна рязко и викна:

— Те ще ме последват в мрака и боговете, които ни отрекоха, ще бъдат отречени на свой ред. Забвение и мъст. Те ме създадоха и ти не можеш да го промениш.

— Аз не мога… — Тя се поколеба и посочи знамето, на чиято дръжка се беше опрял маршалът и слушаше. Аяда вдигна лице и посочи могилата, по-точно тялото на Уенцел и коленичилата до него Фара. — Ти си умрял, ако не се лъжа. Смъртта оставя кралския дух, както и всичко друго, натрупано приживе, в света на материята. Отиваме при боговете голи и равни, като при всяко друго раждане, носим само душите си и онова, което сме направили с тях. А после съборът на киновете провъзгласява новия крал. — Тя огледа предизвикателно призраците. — Нали така?

Странен шепот се разнесе сред привиденията. Маршалът наблюдаваше ставащото с особено изражение, сплав от тъга и богохулна радост. Чак сега Ингрей се сети, че този мъж трябва да е бил кралският знаменосец на най-първия свещен крал Конскарека и че е загинал заедно с господаря си на Кървавополе. Тялото му несъмнено е било погребано в същата яма, защото Конскарека беше споменал, че знамето му било строшено и парчетата били хвърлени отгоре му. А този воин никога не би предал знамето, докато е жив. Кралският знаменосец трябвало да приеме като довереник кралския дух и да го съхранява до следващия събор на киновете, където да го предаде на новия крал — ако не беше онова велико, прекъснато преди края си заклинание, което беше отнесло кралския дух в това далечно и враждебно бъдеще.

— Ти си умрял — повтори Аяда. — А това е събор на киновете от Старите лесове, последният за всички времена. Те могат да си създадат нов крал, такъв, който няма да ги предаде на нищото отвъд смъртта.