Читать «Памет» онлайн - страница 241

Майлс въздъхна:

— Генерал Алегре, сега вие сте изпълняващ длъжността шеф на ИмпСи до утвърждаването ви от император Грегор. Със съжаление трябва да ви съобщя, че първото ви задължение е да арестувате своя предшественик генерал Хароче. По моя заповед, като Имперски Ревизор, по обвинение в… — В какво? Саботаж? Измяна? Глупост? „Всеки престъпник дълбоко в себе си жадува да го хванат“, гласеше популярната поговорка. Не беше вярно, помисли си Майлс, единственото, което искаше престъпникът, е да се измъкне. Грешникът копнееше да бъде разкрит, за да може да извърви дългия път от изповедта, през покаянието, чак до опрощението, колкото и съкрушително да се окажеше то. Какъв беше Хароче — престъпник или грешник?

— По обвинение в държавна измяна — завърши той. Последната дума накара половината от присъстващите в стаята да потръпнат.

— Не измяна — дрезгаво прошепна Хароче. — Никога.

Майлс обърна длан.

— Но… ако е готов да признае вината си и да ни съдейства, навярно можем да смекчим обвинението до „нападение срещу старши офицер“. Военен съд, една година затвор и обикновено уволнение без почести. Мисля… че ще позволя на военния съд да уреди делото по този начин.

Ако се съдеше по израженията на Хароче и Алегре, и двамата бяха схванали смисъла на това изказване. В края на краищата Алегре беше началник на Галени и, без съмнение, внимателно следеше случая със своя подчинен. Хароче стисна зъби; Алегре язвително се усмихна, оценявайки иронията.

— Ако мога да ви предложа — докато все още осмисляте ситуацията — продължи Майлс, обръщайки се към Алегре, — да го отведете долу, за да си разменят местата с вашия водещ аналитик.

— Да, милорд. — Гласът на Алегре беше твърд и решителен, макар че се запъна за миг, осъзнавайки, че тук няма да намери яки сержанти, които да извършат действителния арест. Майлс си помисли, че осем срещу един е напълно достатъчно преимущество, но се въздържа от по-нататъшни съвети. Сега това беше работа на Алегре.

Алегре, след като хвърли поглед към Илян и не получи от него никакви подсказки, реши задачата, като избра измежду събралите се Иван — между другото, какво прави Иван тук? — полковника и комодора.

— Лукас, нали не възнамеряваш да ми създаваш проблеми?

— Мисля, че… не — въздъхна Хароче. Той огледа набързо стаята, но там нямаше удобни прозорци, примамващи го да разрешат този въпрос бързо — с главата напред от четвъртия етаж към плочките. — Твърде стар съм за такива упражнения.

— Добре. Аз също. — Алегре го изведе навън.

Илян гледаше как излизаха. И полугласно отбеляза към Майлс:

— Дяволски неприятно. ИмпСи наистина трябва да постави началото на нови традиции за смяна на шефовете си. Убийството и съдебните дела действат пагубно на организацията.

Майлс можеше само да свие рамене в знак на съгласие.

Той поведе групата си да претърсят съседните заседателни зали и още във втората откри отворена вентилационна шахта без филтър. Майлс проследи лаборанта грижливо да опише и запечата последния фрагмент от веществените доказателства, след което запечата целия набор с ревизорския си печат и ги изпрати долу, в хранилището — за всякакви евентуални нужди, които биха възникнали.