Читать «Памет» онлайн - страница 242

Каквото и да последваше, то беше, слава богу, извън предела на пълномощията, възложени му като и.д. Имперски Ревизор. Отговорността му приключваше с доклада до Грегор и предаването на всички събрани доказателства на съответния обвинителен орган — в този случай, по всяка вероятност, военния съд. „Аз само трябваше да открия истината. Не е моя работа да гадая какво да правя с нея.“ Макар че, предполагаше той, всякакви препоръки от негова страна щяха да имат голяма тежест.

Когато най-после приключи със задълженията си в приемната на вътрешния отдел и вече нямаше закъде да бърза, двамата с Илян тръгнаха един до друг по коридора, следвайки лаборанта.

— Интересно, как ли възнамерява да се държи сега Хароче? — рече Майлс. — Надява се, че ще му назначат добър адвокат и се опитва да не падне духом? Той е загубил толкова много време и усилия да фалшифицира данните в комуникационните пултове — между другото, според мен именно това го е отвлякло от мисълта за филтрите, докато самият аз не се сетих за тях, — че ми се струваше, че още в началото ще каже: „натопили са ме!“. Или му остава старият ворски изход за решаване на такива проблеми? Накрая той изглеждаше… доста блед. Пречупи се много по-бързо, отколкото очаквах.

— Ти му нанесе по-тежък удар, отколкото смяташ. Не си знаеш силата, Майлс. Но не, не мисля, че самоубийството е в стила на Лукас — отвърна Илян. — И във всеки случай е трудно да организираш такова нещо без помощта на тъмничарите.

— Смяташ ли… че трябваше да загатна за такава помощ? — деликатно попита Майлс.

— Лесно е да умреш. — Напрегнатото лице на Илян стана разсеяно. Дали си спомняше за това, как мъчително молеше Майлс да сложи край на мъките му само преди няколко седмици? — Трудно е да живееш. Нека копелето застане пред военния съд. И да го изтърпи до най-последната безкрайна минута.

— Ох — въздъхна Майлс.

* * *

Новият затворнически блок на ИмпСи беше в пъти по-малък от стария, но имаше същите отличителни черти: единствен вход и зад него — помещението за регистриране на затворници. При комуникационния пулт на пропуска завариха капитан Галени (а до него — Делия Куделка), който точно в този момент попълваше документите по освобождаването, под надзора на генерал Алегре и дежурния офицер. Иван стоеше и ги наблюдаваше. Очевидно вече бяха отвели Хароче. Майлс се надяваше да са му дали килията на Галени.

Дъв все още бе в зелената униформа, която беше носил на императорския прием, само че много измачкана. Небръснат, с червени очи, блед от недоспиване. От него все още се излъчваше опасно напрежение.

Още щом Майлс и Илян влязоха, той рязко се обърна на пети и се втренчи в тях.

— По дяволите, Воркосиган, къде се губи толкова време?

— Ъ-ъ… — Майлс подрънка с ревизорската си веригата, напомняйки на Галени че все още е на служба.