Читать «Памет» онлайн - страница 243

— По дяволите, милорд Ревизор — изръмжа Дъв, — къде се губи на майната си толкова време? Миналата нощ ми каза, че веднага ще дойдеш. Мислех, че смяташ да ме освободиш. А после, дявол да го вземе, вече не знаех какво да мисля. Напускам тая проклета най-тъпа параноична организация веднага щом се измъкна от този миши капан. Край, стига ми толкова.

Алегре се намръщи. Делия докосна Галени по ръката. Той хвана нейната и гневът му видимо се поуталожи — от кипене до просто пускане на мехурчета.

„Ами, получих припадък, после трябваше да прегледам заблуждаващия доклад на Хароче относно данните в ком-пултовете, след това трябваше да измъкна Уедел от лабораторията му в Имперския научноизследователски институт, а той се туткаше цяла вечност, и не смеех да се свържа с никого по комуникационните пултове от вкъщи, затова се наложи да отида лично и…“

— Да, съжалявам. Боя се, че ми трябваше цял ден, за да събера доказателства за твоята невинност.

— Майлс, минаха само пет дни откакто открихме, че това е саботаж — отбеляза Илян. — Ще ти отнеме повече време да подготвиш ревизорския си доклад, отколкото ти отне самото разследване.

— Докладът! — въздъхна Майлс. — Ъхъ. Но, Дъв, разбери, не беше достатъчно просто да наредя да те пуснат. Щяха да ме обвинят в пристрастие.

— Това е вярно — измърмори Иван.

— Отначало смятах, че Хароче просто е пипал грубо, като те арестува в императорската резиденция пред толкова много свидетели. Ха! Не и той. Това беше прекрасно организирана инсценировка с цел съсипване на репутацията ти. След такова нещо нито освобождаването ти, нито оправдаването ти поради липса на достатъчно доказателства нямаше да те спасят от подозрителността на хората. Бях длъжен да открия истинския виновник. Нямаше друг начин.

— О… — Галени свъси вежди. — Майлс, а кой все пак е истинският виновник?

— О, не сте ли му казала? — изненадано се обърна Майлс към Делия.

— Нали ти самият ми заповяда да не казвам на никого, докато не свършиш — запротестира тя. — А и ние току-що излязохме от оная подтискаща миниатюрна килия.

— Не са толкова подтискащи, колкото старите килии — меко възрази Илян. — Спомням си ги много добре. Самият аз прекарах там цял месец под арест, преди тринайсет години. — Той удостои Майлс с кисела усмивка. — Заради личната армия на сина на лорд Регента. По обвинение в държавна измяна.

— Колко ми се искаше да си забравил и това, заедно с всичко останало — промърмори Майлс.

— Не ти е провървяло — отвърна Илян. — Веднага след като ме освободиха, наредих да превърнат килиите в склад и да построят нов арест. Много по-модерен. Просто в случай, че някога пак се озова там.

Галени се втренчи в Илян:

— Никога не съм чувал тази история!

— Като се вгледам назад — много по-късно — стигнах до извода, че това беше полезен опит. И оттогава смятам, че всеки старши офицер в ИмпСи трябва да преживее нещо подобно, поради същите причини, поради които всеки лекар поне веднъж трябва да е пациент. Задълбочава перспективата.

Галени мълча цяла минута, явно обработвайки получената информация. Опасното яростно изражение почти беше изчезнало от лицето му. Иван скришом си пое облекчено дъх. Алегре отправи признателна полуусмивка към Илян.