Читать «Памет» онлайн - страница 240

— О, милорд Ревизор — спря го той. — Какъв късмет. Генерал Хароче току-що ме прати да ви повикам.

— Къде ви каза да ме търсите?

— Каза, че сте слезли долу, в хранилището. Спестявате ми няколко етажа.

— О, да. Кажете ми, Хароче носеше ли нещо?

— Папка. Трябва ли ви?

— Всъщност, да. Значи е тук, а? Елате с мен… — Майлс се обърна и закрачи обратно по коридора към приемната на вътрешния отдел. Вратата на предишния кабинет на Хароче бе заключена. Майлс я отключи с ревизорския си печат. Вратата със съскане се плъзна настрани.

Генералът беше приклекнал вляво от бюрото и тъкмо сваляше вентилационната решетка от стената. В разтворената на пода до него папка имаше влакнест филтър. Майлс мислено се обзаложи със себе си, че ще открият демонтирана решетка, очакваща завръщането на Хароче, в някоя от заседателните зали, намиращи се между тази стая и предишния кабинет на Илян. Добра работа, изключително хладнокръвна. „Бързо мислите, генерале. Но този път аз имах преднина.“

— Времето решава всичко — каза Майлс.

Хароче трепна и се изпъна, все още стоящ на колене.

— Милорд Ревизор — бързо започна той, после замълча. Погледът му се плъзна по малката армия служители на ИмпСи, които се тълпяха на вратата зад гърба на Майлс. И дори сега, помисли си Майлс, Хароче е способен да измисли някакво блестящо импровизирано обяснение за самия Майлс и цялата тази проклета тълпа. Но в този момент Илян си проби път напред. На Майлс му се стори, че едва ли не вижда как смелата лъжа се превръща на прах право на езика на генерала, макар че единственият външен признак за това беше леко трепналото ъгълче на устата му.

Майлс вече бе забелязал, че Хароче избягва да се среща лице в лице с жертвите си. Нито веднъж не беше посетил Илян в клиниката на ИмпСи; неуспешно се бе опитал да се скрие от Майлс, докато, без съмнение, е разработвал първата версия на капана си; предвидливо се бе появил в императорската резиденция едва след като Галени беше арестуван и отведен. Навярно не беше злодей, а обикновен съобразителен човек, съблазнен от една-единствена глупава постъпка, а после зашеметен от факта, че последствията бяха излезли от контрол.

„Когато взимаш решение за някаква постъпка, взимаш решение и за последствията от нея.“

— Здравей, Лукас — каза Илян. Очите му бяха удивително студени.

— Сър… — Хароче с олюляване се изправи; в ръцете му нямаше нищо.

— Полковник, доктор Уедел, ако обичате… — Майлс им даде знак да излязат напред и махна с ръка на лаборанта да ги последва. Самият той остана отзад, от другата страна на събралата се група хора спрямо Хароче. Поглеждайки натам, той за миг се натъкна на погледа на генерала и двамата бързо отклониха очи, избягвайки това неловко тет-а-тет.

„Това е мигът на моя триумф. Защо той вече не ме радва?“

До този момент всички по-нататъшни действия вече бяха многократно упражнявани, като стъпки на танц. Полковникът окончателно свали решетката, Уедел напръска филтъра. Няколко секунди мъчително чакане. После, след като безцветният лъч се насочи към невидимата улика, се появи червено сияние, ярко и зловещо като кръв.