Читать «Памет» онлайн - страница 239

— Не — каза след минута Уедел. — Погледнете сами, господа.

Той подаде ултравиолетовото фенерче на Иван и генерал Алегре.

— А вие мислехте, че ще са тук — изкоментира Алегре, поглеждайки през рамото на Иван.

Самият Майлс беше смятал, че шансът е едно към четири, макар че вдигна залога, когато отдушникът в кабинета на Галени се оказа чист. Значи, остава някоя от заседателните зали или…

— Открихте ли нещо? — поинтересува се Хароче.

Майлс устрои малко представление, приближавайки се до Иван и отнемайки фенерчето му.

— По дяволите, не е тук! Надявах се всичко да е просто. Разбирате ли, ако филтърът беше уловил носителите на прокариота, тогава щеше да засвети в яркочервено. Вече направихме експеримент долу.

— И какво смятате да правите сега?

— Не ни остава нищо друго, освен да проверим всички филтри в сградата, започвайки от най-горния етаж и приключвайки с фундамента. Досадно, но ще го направя. Помните ли като ви казах, че ако разбера „защо“, ще знам и „кой“. Промених си мнението. Сега мисля, че ако науча „къде“, ще разбера „кой“.

— Да, наистина. Проверихте ли в кабинета на капитан Галени?

— Първо отидохме там. Чисто е.

— Хм… Може би някоя от заседателните зали?

— Готов съм да се обзаложа за това. — „Хайде, Хароче. Захапи примамката ми. Хайде, хайде…“

— Отлично.

— Ако искаш да си спестиш усилията — улови репликата Иван, разбирайки намека, — трябва да започнеш с местата, на които Илян е ходил най-често. По-добре ще е от твоя вариант „от горе до долу“.

— Добра идея — съгласи се Майлс. — Тогава да започнем с приемната. После — извинете ме, генерал Алегре, но трябва да го направя — ще продължа с кабинетите на началник-отделите. След това със заседателните зали, после — офисите на всички аналитици. Навярно трябваше да направим това в комарския отдел още докато бяхме там. После ще видим.

Ако се съдеше по изражението му, лаборантът от Криминологията мислено се прощаваше с вечерята си — наистина, това съжаление беше притъпено от очевидния му интерес към развиващите се пред очите му събития. Алегре кимна и всички излязоха в приемната, където полковникът се зае с привичното си упражнение с решетката. Интересно, помисли си Майлс, дали някой вече е забелязал, че Уедел няма достатъчно свързващ разтвор, за да провери всички филтри в сградата на ИмпСи. Илян разсеяно поздрави бившия си секретар. След няколко минути Хароче се извини и ги остави. Илян дори не вдигна поглед.

С крайчеца на очите си Майлс наблюдаваше как генералът се отдалечава по коридора. „Така, стръвта е захапана, сега да отпуснем въдицата…“ Той започна мислено да брои наум, представяйки си как обзет от паника човек отива първо до едната стая, а след това до другата. Майлс с жест нареди на Уедел да спре с пръскането на филтъра. После, когато отброи до сто, каза:

— Отлично, господа. Бъдете така добри да ме последвате още веднъж. И тихо, моля ви.

Излязоха в коридора, завиха наляво, после надясно на второто разклонение. В средата на този коридор срещнаха комодора, който беше заменил Хароче като началник на вътрешния отдел.