Читать «Памет» онлайн - страница 238

Уедел, опирайки се на ръка и коляно, насочи невидимата светлина към филтъра.

— Хм. — Ох, сърцето на Майлс всеки момент щеше да спре. — Не виждам нищо тук. А вие?

Майлс с благодарност изпусна въздуха от дробовете си, а всички останали се наведоха, за да разгледат филтъра. Той не си промени цвета — беше все така леко прашен, бял, и — вече — леко влажен.

— Можете ли да потвърдите, че този филтър не е сменян след последната планова поддръжка, от средата на лятото? — попита Майлс началника на Стопанския отдел.

Полковникът сви рамене.

— Филтрите нямат индивидуални номера, милорд. И, разбира се, са взаимозаменяеми. — Той провери електронния бележник, който носеше със себе си. — Във всеки случай никой от моя отдел не го е заменял. Планиран е за подмяна след около месец, преди Зимния празник. Съдейки по външния му вид, по него има нормално количество натрупани отпадъци за срока на работата му.

— Благодаря ви. Оценявам точността ви. — Майлс се изправи и погледна Илян, който наблюдаваше ставащото с каменно изражение. — Следващият по ред е предишният ти кабинет, Саймън. Искаш ли ти да ни водиш?

Илян поклати глава, вежливо отклонявайки предложението.

— Всичко това не ми е много приятно, Майлс. Какъвто и да е резултатът, аз губя подчинен, на който съм се доверявал.

— Но не е ли по-добре да изгубиш онзи подчинен, който наистина е виновен?

— Е, да — изсумтя Илян — отчасти с ирония, отчасти — сериозно. — Продължавайте, милорд Ревизор.

Те се предислоцираха три етажа по-нагоре, после се спуснаха един надолу и се озоваха на етажа, на който се намираше старият офис на Илян. Дори Майлс да беше успял да изненада Хароче с появата си начело на цял отряд, генералът с нищо не го показа. Но беше ли това в погледа му обикновена неловкост, когато поздравяваше бившия си шеф и му предлагаше стол?

— Не, благодаря, Лукас — хладнокръвно отвърна Илян. — Струва ми се, че няма да останем тук много дълго.

— А какво правите? — попита Хароче, когато вече свикналият полковник се насочи директно към решетката в долната част на стената отдясно на бюрото. Обременен с все по-нарастващия товар, лаборантът от Криминологията го последва.

— Въздушните филтри — поясни Майлс. — Не сте се сетили за въздушните филтри. Никога не сте служили в космоса, нали, Лукас?

— Не, за съжаление.

— Повярвайте ми, там човек бързо се научава да е внимателен към неща като вентилационните системи.

Веждите на Хароче плъзнаха нагоре, когато Уедел започна енергично да пръска въздуха около филтъра. Привидно небрежно, генералът наклони стола си назад. Замислено прехапа устна и така и не попита: „Обмислихте ли предложението ми, Майлс?“ Беше хладнокръвен, търпелив и готов да почака, докато въпросът не се появи сам. И все още нямаше основание да се тревожи — дори филтърът да бе претъпкан със спорообразни частици, това не доказваше нищо. Много хора влизаха в кабинета на Илян.