Читать «Памет» онлайн - страница 237
Лоис Макмастър Бюджолд
— Сега — каза Майлс на полковника от Стопанския отдел, — отиваме при изходните системи за циркулация на въздуха и въздушните филтри.
— Насам, милорд Ревизор.
Всички тръгнаха в индийска нишка по прохода и, заобикаляйки стелажа, се насочиха към отсрещната стена. Там, на нивото на глезените, имаше малка — с размерите на стандартен лист хартия — правоъгълна решетка, закриваща тръбата на въздухопровода.
— Свалете горния капак — нареди Майлс на полковника. — Интересува ме най-горният филтър.
Всички застанаха на колене, за да могат да наблюдават ставащото през рамото на полковника. Той свали горната решетка, зад която се криеше запоен в рамка влакнест правоъгълник, предназначен да улавя прах, косми, гъбички, спори, твърди димни частици и други такива. Миниатюрните прокариоти, освободени от спорообразното им хранилище, биха преминали през тази преграда и, може би, биха продължили пътя си, минавайки през слоя електрически заредено смолисто вещество и биха били унищожени едва като достигнат централния изгарящ елемент.
Майлс кимна на полковника да се отдръпне и да направи място на доктор Уедел, който седна по турски на пода и внимателно напръска въздуха около отвора.
— Какво прави? — шепнешком попита възрастният офицер.
Майлс преглътна отговора: „Пръскаме за предатели. Много досадни гадини по това време на годината, не смятате ли?“.
— Гледайте и ще видите.
През това време Уедел извади от кутията си ултравиолетово фенерче и насочи лъча към филтъра. Бледочервената светлина бавно започна да се разгаря — толкова по-ярко, колкото по-дълго шареше лъчът по повърхността.
— Ето, милорд Ревизор — заяви Уедел. — Точно така си е — спорообразните частици са заседнали във филтъра.
— Точно така. — Майлс се изправи. — Това беше отправната ни точка. Напред, към следващата. Вие — той посочи лаборанта от Криминологията — документирайте, опаковайте, запечатайте и поставете етикети на всичко това. А после ни настигнете колкото се може по-бързо.
Всички заеха мястото си в строя и отново последваха Майлс. Този път той ги отведе в комарския отдел, където помоли обезпокоения генерал Алегре да се присъедини към процесията. Всички се натъпкаха в миниатюрния, за един човек, кабинет на капитан Галени — четвъртата врата по коридора на комарските аналитици.
— Спомняш ли си да си идвал при Галени през последните три месеца? — попита Майлс бившия шеф на ИмпСи.
— Сигурен съм, че съм се отбивал няколко пъти — отвърна Илян. — Идвах тук почти всяка седмица, за да обсъдим онези моменти в докладите му, които представляваха особен интерес.
Веднага щом се появи задъханият криминолог, полковникът от стопанския отдел повтори изпълнението с капака на шахтата, същата като онази в „Оръжия IV“. Уедел отново щедро напръска филтъра. Този път