Читать «Вкаменената молитва» онлайн - страница 284

— Сенки! — рече Устад с тон, все едно го беше гнус. — И с такава измет някои искат не само нас, ами и шах-ин-шаха да впечатлят! Колко глупаво от наша страна да правим такива приготовления там, където и един от нас е прекалено много. Кажи-речи ме е срам от себе си!

Видяхме, че хората ни в дуара бяха удивени също като нас, но не се поколебаха да се възползват от ситуацията. Конницата изскочи и се зае с преследването. По северния път отсреща се появи с хората си скритият досега раис на Шурд, последван от Ибн ел Идрак с таки кюрдите. От пътя за Долината на чувала изскочиха джамикуни, след тях динаруните, предвождали от шейха си. Яздеха с цялата бързина на конете си по състезателната писта от двете страни на водата, за да подкарат Сенките към обединените сили на калхураните и северните джамикуни. Капитанът на охраната се метна на коня си; ходи-и-джуна също. Джафар мирза се втурна нагоре към къщата да си вземе кон. Всички джамикуни, които бяха започнали да се спускат, бързо поеха обратно, понеже конете им се намираха от другата страна на билото. Оттам им беше лесно да слязат на изток и да подсилят обкръжението на Сенките. Изключвайки хората на шах-ин-шаха, които след отдалечаването на капитана бяха командвани от един старши лейтенант, всичко живо сякаш бе обхванато от треска за преследване.

Ние не сметнахме за необходимо да напрягаме конете си заради бягащите Сенки. Останахме. А пък и бяхме задържани от гледката, която предлагаха сега руините, лавината, както вече бе споменато, се беше сринала в две половини. В заден план се бяха съединили образуваните от това два купа пръст и камъни. Отпред в развалините се бе формирало тясно „заливче“, което оставаше свободна вратата за Светилището, част от масабаните бяха пазили там тайния ходник. Както по-късно се установи, беше им се удало да се спасят с бягство и временно да се укрият. И все пак там имаше хора. Те излязоха един след друг от вратата и показаха с движенията си колко много са шокирани от представилата им се гледка. Последваха ги още неколцина, а когато пристъпиха по-напред, видяхме, че това бяха нашите хора, поставени на пост в галерията, за да не пропуснат ултратаките. Те много ясно бяха доловили громола на лавината и подобния на земетресение трус и изпратили един от другарите си да види какво се е случило. Той им бе съобщил и сега всички излизаха да се спасяват. Та нали знаеха, че колоните под руините са започнали да рухват, и бяха убедени, че потопът не е в състояние да издържи стоварилите се маси. Срутеше ли се, всеки, който се намираше в застрашената част на галерията, щеше да бъде изгубен. Ето защо бяха побягнали и бързаха да се спуснат в дуара.