Читать «Вкаменената молитва» онлайн - страница 282

Гърмежите изтръгнаха мирзата от неговото вцепенение. Той посегна с две ръце към главата си и пристъпи току до ръба на зида да погледне за нея. Но нашите очи бяха отклонени от него и ефекта на изстрелите и привлечени от възвишението. От Бейт-и-Ходех можехме да виждаме целия обстрелван терен до Алабастровия шатър. Морената беше достигнала халтавия сипей и го буташе пред себе си. Изтикваше дори най-големите блокове, които се привеждаха в търкаляне следствие тежестта си и изпреварваха същинската лавина. Това се случи точно в паузата след първия грохот на топовете. Масабаните отклониха погледи от бойната сцена и ги насочиха към планинския купен. Знаеха от ашика, че се очаква срутване, и като видяха сега как падат камък след камък, незабавно удариха на бяг. Дуарът беше разположен твърде близо до хълма. От него все още не можеше да се забележи настъпването на катастрофата. Но на Сенките край водата нямаше как да не се набие на очи. Те отново спряха посред пристъпа. Вече не крещяха „Яллах!“, а нещо съвсем друго. Не отправяха погледи напред, макар там топовете ни да продължаваха да гърмят, а нагоре, където морената се бе разделила при скалата на шатъра на два широки, извиващи се във въртопи потока, и сега се стрелна надолу. Още преди да се е стоварила, от всички точки на долината екна хилядогласен крясък, а после…

Последвалото не беше грохот, удар, не трясък и плющене, не бумтеж и звънтене, не хрущене и бучене, не ехтеж и фучене, не разпукване и експлозия, не гърмеж, не трус, вибриране, громолене и все пак всичко, всичко, всичко това, ала по толкова ужасяващ и оглушителен начин, че е напълно невъзможно да се опише. Мощта на сгромолясването на тези тежки маси предизвика въздушна вълна, която при нас въздейства като невидим удар по главата, но пък отсреща запрати на земята всички правостоящи. Ахриман мирза беше издухан от зида и понесен надалеч във въздуха. Къде падна, не видяхме, защото от адската бъркотия се издигна прашен облак, който забули най-напред цялата руинна страна на долината, а после се разшири по такъв начин, че можехме да дишаме само с голяма предпазливост. Атмосферата се изпълни на неимоверна височина и ширина с прах, от което гората до най-отдалечения край на езерото дни наред остана променена от зелена в сива. Настъпването на лавината предизвиква разтърсване на земята, което продължи като вибриране и бе придружено от такъв шум, сякаш някое момче, подреждащо кегелбана, бе изтърколило всичките си кегли по игралната писта.

Макар ние да бяхме подготвени за това събитие, не можахме да избегнем въздействието на неговата стихийна мощ. А как ли бе въздействало на тези, които не го очакваха! Не видяхме това, наистина, но толкова по-добре го чухме. Олелията, достигнала до нас, напомняше на гръмовито бучене. Човешки гласове прокънтяваха във всички отсенки на ужаса. Навред цвилеха коне, но по един съвсем непознат досега за мен начин. Камили ревяха, псета виеха. В гората също стана глъчовито. Целият животински свят, питомен и див, се намираше в най-голяма възбуда. Трябваше да побързаме към ашика, понеже подплашените ни коне искаха да побегнат.