Читать «Махди» онлайн - страница 8

— Той ми го каза по-малко с думи и повече с поведението си. Ти наистина ли го сметна за дяллаб?

— Защо да се представя за търговец, ако не е такъв?

— За да ни заблуди. Един съгледвач има всички основания да премълчи кой е.

— Съг… лед…? Ти го смяташ за съгледвач? Кой да го е пратил?

— Може би Ибн Асл, който иска да си отмъсти на мен.

— Как може той да знае, че се намираш тук?

— За него вероятно не е представлявало кой знае каква голяма трудност да научи, че съм отвел освободените робини у дома им. Също така лесно за отгатване е, че ще тръгна за Хартум. Следователно трябва да се намирам по трасето между тези две селища.

— Като говориш така, започвам да схващам. Ибн Асл има голямо отмъщение към теб. Ако рече да те нападне, сигурно ще намери и достатъчно хора, готови да му помогнат в тая работа. Но това няма да му се удаде. Аз ще ви покажа един път, по който е изключена всяка среща.

— Благодарен съм ти, но не мога да се впусна по него.

— Защо? Това ще се направи заради твоята сигурност.

— Как може да ти дойде на акъла, че ще се махна от пътя на човек, когото искам да заловя! Аз няма да заобиколя враговете, а направо ще ги потърся. Предоставям на теб дали ще пожелаеш да се подхвърлиш на тази опасност.

— Оставам при теб, ефенди! Не говори повече за това! Ние сме ти толкова много задължени. Как бих могъл да те изоставя! Но ти говориш за търсене. Как може да знаеш къде се таят враговете?

— Ти не каза ли самият преди малко, че съм открил ловците на роби, макар да не съм могъл да знам кой път са хванали? Тук откриването е много по-лесно, защото си имам водач.

— Имаш предвид мен? В тая работа с нищо не мога да ти бъда полезен. Аз хабер си нямам къде би трябвало да ги дирим.

— Нямам предвид теб, а дяллаба.

— Него, него наричаш ти водач? Него не разбирам. Той тръгна към Ел Фашер, значи на запад, докато ти трябва да търсиш на изток.

— Мъжът излъга. Той изобщо не възнамерява да отива в Ел Фашер. Веднага щом се намери извън обсега на очите ни, той ще обърне към онези, които са го изпратили на разузнаване. Понеже нямаше при себе си мях с вода, трябва спътниците му да са някъде наблизо. Те са разставили постове по линия, която пресича нашата. Дяллабът принадлежи към тези постове. Той ще се върне да ги свика, после неприятелите ще ни чакат в обединен състав на някое място, на което нашата посока непременно ще се натъкне. В откритата равнина това не би било опасно за нас, защото ние навреме ще забележим присъствието на враговете. Ето защо те ще потърсят някой терен — може би храсталак, гора, скалиста местност, където да им паднем неподозирано в ръцете. Сега се пита дали в хода на днешния ездови преход и в нашата посока има някое такова място. Ти като водач трябва да го знаеш.

— Аз познавам пътя много точно. Сега е обяд. Ако потеглим веднага, час и половина преди залез слънце ще стигнем до една гора от дървета газиах.

— Тогава ти давам дума, че враговете ще се спотаят в газиахската гора.

Абдуллах ме погледна удивено и поклати глава.

— Твърдиш го толкова категорично?