Читать «Махди» онлайн - страница 7

— Кой би си помислил за възможна една такава срамна постъпка! Ибн Асл е нападнал вашите жени и дъщери, избил е всички онези, които са непродаваеми! Това е едно демонско престъпление, за което ще го постигне наказанието на Аллах.

— Да, ръката на Аллах ще съумее да го намери, а ефендито и Рейс Ефендина са се заклели да му отмъстят.

— Ох, Ибн Асл е не само дързък, но и притворен. Той ще им се изплъзне!

— Не ми се вярва. Другоземният ефенди е мъж, намиращ всеки, когото търси.

— За тая цел би трябвало да е всезнаещ!

— Това не е нужно. Неговите очи виждат всичко, а от онова, което наблюдава, проницателността му създава ясна взаимовръзка. Той не е могъл да знае пътя, по който са поели похитителите на жените, ала така добре го е разчел, че всичко точно си съвпаднало.

— И къде се намира сега?

— Той е… е… е още в нашия дуар — избъбря неуверено Абдуллах.

— Още във вашия дуар? — повтори непознатият с прикрита усмивка, докато погледът му се плъзна изучаващо по мен. — Ще ми се да го видя някой път тоя мъж. Ако имах време, щях да отскоча до Бир ес Серир, ала моите часове са така преброени, че дори тук не мога да се заседавам повече. Сега смятам да потегля.

Той се надигна и се упъти към камилата си. Макар да го бях наблюдавал непрекъснато, бях огледал и животното. Направило ми бе впечатление, че то имаше един недостатък, наричан „скубане“. Едно такова животно периодично отваря и затваря при бяг пръстите на краката си. По този начин отскубва тревните стръкове, попаднали в междупръстията. Големи вреди този недостатък изобщо не нанася, но фактът, че го забелязах при това животно, щеше на мен да допринесе голяма полза, а на други да развали злите планове.

Мъжът оседла хеджин, качи се, подкара я към нас и се обърна към мен:

— Салам, ефенди! Ти ми каза, наистина, откъде идваш и накъде отиваш, ама аз не ти вярвам. Не ми каза кой си. Аз обаче мисля, че отгатвам, както и че скоро ще се запознаеш с мен.

Аз останах да лежа, без да се помръдвам, и без да му отговарям. Той препусна, помахвайки подигравателно зад себе си с ръка.

— Каква беше тая работа? — попита водачът. — Какво искаше да каже? Та това си беше направо оскърбление! Аз свих рамене.

— Не ти бил повярвал и отгатвал кой си! Вдяваш ли какво иска?

— Вероятно живота ми.

— Аллах, Аллах!

— И този на асакерите.

— Ефенди, ти ме плашиш!

— Качвай се тогава на камилата си и язди към къщи! По всяка вероятност скоро ще има битка и тъй кат ясновидската кремъклийка сигурно няма да ти се подчинява, то те съветвам за собственото ти добро да се преселиш на някое безопасно място.

— Не ме посрамявай! Аз трябва да те заведа до Хартум и няма да те напусна, преди да сме стигнали там. И как всъщност те споходи мисълта, че трябва да очакваме враждебност? Племената по тези краища живеят в най-здрав сговор помежду си.

— Дяллабът ми го каза.

— Аз не чух в това отношение нито дума.