Читать «Махди» онлайн - страница 246

Отправихме се обратно към кораба, където той даде разрешение на войниците да слязат на сушата. Коловете, с които бе запречен входът към серибата, бяха изтръгнати от земята заедно с накачулените по тях трънаци. После асакерите навлязоха в походен ред с пушки на рамо и образуваха кръг около Ямата на наказанието. Стълбата бе спусната и пленниците трябваше да излязат.

Как само се изплашиха, като съгледаха униформените асакери на хадифа! Знаеха съдбата си — почти сигурната смърт и кажи-речи прегънаха колене. Мурад Насър стоеше при тях и едва смееше да вдигне поглед. Сестра му чакаше забулена пред тукула със слугините си. Какво си мислеше и чувстваше сега, не знаех Може би видът на войската я вълнуваше повече отколкото съдбата на брат й, която сега щеше да се реши. Все имах чувството, че ще довтаса да пита Рейс Ефендина дали бива да му свари чаша кафе.

Ахмед Абд ел Инсаф проучва няколко мига турчина и после запита:

— Знаеш ли кой съм?

Мурад Насър се поклони дълбоко и мълчаливо.

— А ти си един дерач на роби, комуто би трябвало всъщност да отпоря кожата от тялото, една отровна гадина, която човек трябва да стъпче и унищожи. Признай, търгуваш ли с роби?

— Досега, да.

— Бил си съюзен с Ибн Асл?

— Да.

— С това ти изрече смъртната си присъда.

— Емир, аз не го познавах добре! — заекна турчинът изплашен.

— Толкова по-зле за теб! Човек не търчи подир един непознат толкова надълбоко в Судан! Накъде е хванал той сега?

— Към гохките.

— По кой път?

— Изпървом с кораба нагоре по реката до Агуда. — Мурад Насър вече не мислеше за своята свещена клетва за брадата на Пророка. Той трепереше от страх. Тонът, с който му говореше строгият съдия, не позволяваше да възникне опит за съпротива, колебание. Той отговаряше на всеки въпрос веднага. Аз извадих картата, за да сравнявам с нея сведенията му.

— Кое селище тъкми да нападне?

— Вагунда.

— Защо нея?

— Повелителят на Вагунда е струпал значителни запаси слонова кост, а подчинените му притежават големи стада. Негрите от онази област са известни също така като силни.

— Значи когато ги продадат, ще донесат добра печалба! Ех, вие, кучи синове! Слонова кост, стада и негри! Шейтанът дано ви разнесе по всички ветрове! Има ли и други селища в близост до Вагунда?

— Тхуат, Агарду, Акокю и Фогуда се намират наблизо.

— Кога мислеше Ибн Асл да пристигне там? Прави ли някаква сметка?

— Ние обмислихме всичко точно. Той смяташе да не прекара по-дълго от двайсет дена в поход.

Ахмед ми хвърли въпросителен поглед и аз му кимнах утвърдително, в знак, че турчинът е казал истината. Последицата от това беше, че съдникът продължи значително по-меко:

— Ще ти гласувам доверие. В отговорите си ти нищо не прикри и това те спаси. Ефендито ме помоли да проявя милост към теб и аз ще опитам да откликна на тази молба. Знаеш ли правия, пряк път за гохките?

— Да. Той тръгва оттук нагоре по реката до маийех Семкат, където се стига на третия ден. Там трябва да оставите кораба и в продължение на шест дена да се придвижвате на запад по сушата.