Читать «Махди» онлайн - страница 236

— Дотук всичко вървя добре — рече Бен Нил. — Сега се пита как да пипнем десетимата хаирсъзи, без да се подхвърлим на голяма опасност.

— Най-доброто е да ги изпозастреляме — обади се дядо му. — Оръжия за целта имаме достатъчно.

— Това ще сторим само в краен случай — отвърнах аз. — Знаете, че не обичам да проливам кръв. Нека идем най-напред до входа да видим какво правят.

Когато стигнахме споменатото място, Абу ен Нил ми показа буша, прикриващ „мишата дупка“. Аз отместих вейките настрани и погледнах навън. Двете лодки — принадлежащата на серибата и нашата — бяха вързани право пред мен долу при мишра. Бяха ги свързали напречно с няколко дървета, върху които бяха сложили камъни. Върху тях гореше огън, който хвърляше отблясъците си по водата и примамваше рибата. Мъжете стояха в лодките, за да набождат плячката с копията, снабдени с контразъб.

— Имаме време да обмислим нещата — рекох аз. — Сега, когато сме поне сигурни, че няма да попаднем отново в ръцете на тези хора, можете да ни кажете как ви се удаде на вас двамата да проникнете в серибата и да ни измъкнете от Ямата на наказанието. Навярно сте чули крясъците на Бен Нил?

— Да — отговори старият кормчия. — Не само чухме, но и видяхме всичко. Луната се беше изкачила и светеше така ярко, че можехме всичко да наблюдаваме. Хайманите пропълзяха обратно с вас. Като забелязахме това, Агади се сети за мишката дупка. Докато бил тук, той често се бил възползвал от нея, ама нищо не беше ни споменал. Подкани ме да се промъкна заедно с него през дупката, за да опитаме да ви освободим. Твърдеше, че в серибата имало малко асакери, и ето как ме убеди. Слязохме от лодката, совнахме се нагоре по осветения мишра и се провряхме през дупката. Когато се озовахме вътре, месечината тъкмо ни показа своя лик. Побързахме да отидем по-нататък, в сянката на дърветата. Забелязахме, че ви измъкнаха от един тукул и ви хързулнаха в ямата. После видяхме десет мъже да напущат серибата. Единайсети седна при ямата да ви варди. Без да губим време, ние се запътихме към пазача. Той ни викна. Заповяда ни да спрем, ама динката се стрелна към него, тръшна го и му стисна гръцмуля. Какво се случи сетне, знаете. Сигур ще се съгласиш, че бая хубаво си свършихме работата, а, ефенди?

— Да, признавам го с благодарност и никога няма да го забравя.

По време на този разговор седяхме зад буша, като аз сегиз-тогиз го избутвах с пушката настрани, за да наблюдавам рибарите. Турчинът не притежаваше опит, мушкаше все напразно и това бе причината да напусне лодката, за да седне на брега и зяпа риболова. По едно време, изглежда, му доскуча, защото се изправи и тръгна бавно нагоре по мишра.

— Може би ще влезе! — прошепна Бен Нил.

— Вероятно — отвърнах аз. — Изтичай бързо до ямата! Там още се търкалят въжетата, с които бяхме вързани. А и в тукула на асакерите, както видях, има такива. Вие другите се дръпнете настрани, та Мурад да не ви забележи веднага, като подаде глава през отвора.

Те се отзоваха на подканата. Аз самият се притиснах до храста непосредствено до естествената ограда и се освободих от пречещите ми кремъклийки.