Читать «Махди» онлайн - страница 234

— Къде е Мурад Насър?

— Лови риба долу при мишра.

— Къде е фелдфебелът?

— Също лови риба с осем асакери.

— Значи в серибата има още един аскери. Къде се е стаил?

— При входа. Ако му свирна, ще дойде.

— Къде са нещата, които ни отнехте?

— В тукула на турчина, там вдясно, вторият оттук.

— Тукулът е голям. Сестрата на турчина също ли живее в него?

— Да, със слугините си.

— Мъжете, дето са отишли за риба, с пищови и кремъклийки ли са въоръжени?

— Не. Взеха само ножовете си и риболовните копия. Пушките и пищовите се намират в тукула, обитаван от нас десетимата. Това е първата колиба вляво.

Изобщо не бях предупредил мъжа да казва само истината. Той отговаряше с такъв страх, та си личеше, че не смее да намисли някоя лъжа. Иззех му всичко, което имаше в себе си, наредих на тримата си спътници да се скрият временно зад най-близката колиба и заповядах после на аскери:

— Сега свирни на твоя другар!

Той го стори и откъм входа се чу в отговор друго изсвирване.

— Сега бързо долу в ямата! — повелих му. — Живо, че да не те запратя към дъното! И ха си казал гък, свършено е с тебе!

Войникът заслиза послушно. Мислех, че ще мога да изтегля и стълбата, ала не намерих време, защото видях втория аскери да се задава. Седнах на земята, за да не може да види цялата ми фигура и да разпознае по нея, че си има работа с друг.

Той видя края на стълбата да стърчи от ямата. Това отклони вниманието му от мен. Беше отдалечен още на петнайсет крачки, когато се провикна:

— Какво е това! Та ти си спуснал стълбата! Пленниците ли искаш да се измъкнат? Вади я!

Мъжът притича и хвана стълбата. В същия миг аз се изстрелях към него, пипнах го за гърлото и го съборих.

— Мълчи! Нито звук, иначе си мъртъв! Ужас скова крайниците му и той не се помръдна. Когато му освободих гърлото, се вторачи в мен и измънка:

— Ефендито! О, Аллах, Аллах!

Дадох знак на спътниците си да приближат. Опразнихме пояса и джобовете на мъжа. После той трябваше да се спусне в прелестната Джура ел джаса и ние изтеглихме стълбата.

Сега се касаеше преди всичко да си подсигурим оръжията на асакерите, така че се отправихме към въпросния тукул. На динка тук му беше познато. Той потърси мястото с разни надялкани трески и побърза към тукула, в който се бях свестил от зашеметяването си. Там все още тлееха въглените от огъня. Върна се с една запалена треска и ето как се подсигурихме с необходимото осветление. После намерихме една глинена лампа, напълнена с палмово масло.

По кръглата стена висяха десет пушки и доста повече пищови — всичките заредени. Взехме оръжията и тръгнахме към тукула, обозначен ни като жилището на турчина. Когато стъпихме в предното отделение, вътре беше тъмно, но през рогозения параван от второто отделение мъждееше светлина. Аз го избутах и влязох. „Дамите“ седяха на кафе. Кумру се беше наместила на един килим по средата на отделението. До нея се бяха свили четирите слугини около едно глинено гърне, в което горяха дървени въглища. Върху него се мъдреше второ гърне с вряща вода и Фатма тъкмо изсипваше в нея очуканите зърна кафе. И петте ме зяпнаха безмълвно — толкова се уплашиха от внезапната ми поява.