Читать «Махди» онлайн - страница 235

Аз иначе съм си много тактичен с дамите, ала сега се проявих като крайно безцеремонен, което обаче, както откровено признавам, и до ден-днешен не ми причинява никакви угризения на съвестта. Първо, не идвах в предписаното за посещение време, второ, нахълтах в един харем, което, както е известно, е строго запретено, и трето, външният ми вид бе толкова малко годен за компания, че сега, когато пиша тези редове, свеждам, наистина само за две секунди, очи. Ако моят тоалет още по време на дългото пътуване и предишните преживелици бе така значително пострадал, то преди малко калната яма го съсипа без остатък. Видът ми беше всичко само не и „gentlemanlike“. На това отгоре въоръжението ми! С други думи от оръжията, които бяхме взели, бях провесил три кремъклии и набучил четири пищова в пояса — един Риналдини омърлян в глина! Въпреки тази толкова малко подходяща за визита на дами външност аз сложих ръце на гърдите и се поклоних.

— Нека Мохамед, пророкът на пророците, придаде на напитката ви благоуханията на Дженнет! Моята душа копнее за подкрепа. Мога ли да помоля за един филджан?

Тогава „гургулицата“ ме разпозна.

— Кара Бен Немзи ефенди! — извика, скачайки. — Мислех, че лежиш пленен в дупката!

— Както виждаш, случаят вече не е такъв!

— Аз на драго сърце щях… щях… щях да те освободя, ама не знаех тоя път как да подхвана уйдурмата.

— Благодаря ти, най-чаровна сред девойките! Ти веднъж вече ми оказа най-голямото от всички благодеяния. Днес не биваше да се осланям пак на теб. Аз дойдох да ти отправя една друга молба, а именно да не напускаш този харем, докато не ти кажа, че можеш отново да влезеш в предното отделение на тукула.

— Защо?

— Защото някой куршум може да улучи теб или някоя от слугините ни.

— Аллах, куршум! Каниш се да се биеш? С кого?

— С фелдфебела Бен Ифрам и асакерите му.

— Значи и с брат ми?

— Да, ако реши да се отбранява.

— Аллах, Аллах! Ти си силен и дързък мъж. Сигурно ще го победиш и убиеш!

— Не. Моята благодарност не ми позволява да опечаля сърцето ти. Аз ще пощадя Мурад Насър. Но мога да го сторя само ако се държите напълно спокойно.

— Ще се държим, ефенди! Ще останем тук. Обещавам ти, ефенди!

Кумру вдигна ръце нагоре към мен в тържествено уверение. При това забрави, че беше незабулена, и ето как за втори път изпитах „висшата наслада“ да съзерцавам това своеобразно лукаво личице, което така живо ми напомняше за саксонската продавачка на лъжици от Байерфелд край Шварценберг. Дори и днес, когато стане дума за ориенталската женска красота, неволно си представям чертите на онази „гургулица“.

На серира, дървена конструкция за сядане, гореше глинена лампа, досущ като онази, която преди малко бяхме намерили в тукула на асакерите. Аз я взех и се върнах в предното отделение, където за моя радост лежеше всичко, що бяха отнели на мен и Бен Нил. По стената висяха няколко добри пушки, няколко пищова и две саби. Взехме и тези оръжия и се отправихме, след като бях занесъл обратно лампата, отново вън на открито.