Читать «Махди» онлайн - страница 223

— Не лъжа, ефенди! — увери тържествено оня.

— Ефенди? Ти ми даваш тази титла? Значи си чувал за мене?

Смущението му нарасна, ала той отговори бързо:

— Аз наричам така всеки знатен бял.

— Значи ме считаш за знатен мъж и въпреки това си въобразяваш, че си по-умен от мен? Това е детинщина от твоя страна. Ти искаш да ни заблудиш, ала ние ще се пазим да се ръководим по твоите неистини.

— Господарю — извика той, — аз не казах нищо друго освен истината!

— От всичко, което каза, само едно е вярно, че познаваш серибата. Ти искаш да не я намерим и поради това ни даде погрешно направление. Аз приемам точно обратното. Серибата е разположена не край Бахр ел Джебел, а край Рохл, по който ти се спускаше, гребейки. Я ми кажи кому принадлежи серибата! Ти си бил там и трябва да го знаеш.

— Тя принадлежи… принадлежи… — запелтечи черният смутено — на един бял, чието име съм забравил.

— Кажи по-добре, че не искаш да назовеш името му. Той се казва Ибн Асл. Спомни ли си?

— Да — призна оня колебливо.

— Хубаво! Ти познаваш този мъж. Бил си при него. Ти принадлежиш към динките, които бяха вербувани долу при Бели Нил. Ибн те праща с поръчение до сангака на арнаутите във Фашода и ти е обърнал внимание, че може би по път ще ни срещнеш. Той ти е описал нашия кораб, Рейс Ефендина и също мен и ти е казал как да се държиш, в случай че се натъкнеш на нас. Ще го отречеш ли?

Неговият интелект не достигаше дотам, да схване, че съм стигнал до тези твърдения само чрез един прост и логичен начин на мислене. Той ме погледна слисано в лицето, после сведе поглед към земята и замълча.

— Отговаряй! — обърнах се заповеднически към него.

— Не е така, както мислиш — увери. — Аз съм бонго й искам да отида във Фашода, за да стана войник. Вече ти го казах и сега нищо друго не мога да ти река.

Това твърдоглавие навярно щеше да ме постави в затруднено положение, ако в този миг не беше се случило нещо неочаквано. Полу, който беше спал, се бе събудил и приближи със сестра си Джангех групата, която представлявахме. Когато погледът му падна върху негъра, той се спря като вкаменен, вторачи се в него с големи, широко отворени очи и изкрещя с пронизващ глас:

— Агади, аба-каранг!

Тези думи бяха от наречието на племето, към което принадлежаха двете негърчета. Те означаваха: „Агади, брат на татко!“, т.е. „чичо“. Заговореният не беше забелязал децата. Чувайки името си, той се обърна бързо към тях. Те се втурнаха към него и той ги позна. Изненадата му беше толкова голяма, че без възражение се остави да бъде прегърнат от тях. Те плачеха от радост и се катереха по него. Тогава неговото вцепенение се разтвори в един пронизителен крясък на екзалтация. Негърът ги притисна към себе си. Затанцува с тях по палубата, ревейки думи, които не разбирах, защото бяха от езика на динка, от който ми бяха известни само няколко идиоматични израза. Най-сетне се успокои и седна с тях на палубата. Те поведоха оживен разговор, който продължи може би половин час.