Читать «Махди» онлайн - страница 15

Разбира се, повалянето на хора не е запленяващо събитие, но за едно обичащо битките око все пак би било радост да наблюдава асакерите. Най-чевръсто и ловко действаше Бен Нил. Според мен той простря шест или седем противника. От мига, в който изскочих от храста, до момента, когато видях да пада последния враг, надали бе минало и минута и половина, а от страна на неприятелите не бе последвал нито един изстрел или удар. Това бе последица от изненадата — една толкова пълна и вцепеняваща изненада, каквато никога не бях виждал.

Дори сега, когато имахме пред себе си съвършен успех, асакерите си оставаха безмълвни. Всички погледнаха към мен да разберат какво да правят.

— Вържете всички! — викнах им. — С ремъци, върви или парцали, нацепени от дрехите им. С мълчанието се свърши, можете да говорите.

Говорят! Как може при такова положение да се приказва на един африкански аскери за „говорене“! Да им бях казал: „можете да виете“, то подканата пак далеч не би се доближила до резултата, който сега ми се отдаде да чуя. От двадесетимата се изригна един направо свръхчовешки рев. Човек оставаше с впечатлението, че сто дявола ликуват с все гърло. При това не пропуснаха да изпълнят заповедта ми.

Аз се насочих най-напред към Абд Асл и неговия съгледвач. Те бяха разтворили устни и хъхреха. Вързах им ръцете отзад и краката наедно — имаше достатъчно с какво да се връзва. Всеки бедуин носи по време на езда върви със себе си, тъй като често са му необходими. Освен това всяка кеффийе (кърпа за глава) е снабдена с укал (шнур), с който се пристяга, а такъв укал е много полезна за връзване вещ.

Имаше врагове само полузашеметени. Те се разпознаваха по движенията и биваха най-напред подсигурявали. След най-много десет минути бяхме готови и можехме сега да тръгнем да преглеждаме дали един или друг не е пречукан. За жалост асакерите не бяха се отнасяли така снизходително като мен. Установи се за мое съжаление, че осем души са мъртви. Трима от тях тежаха на съвестта на Абдуллах. Той каза:

— Ефенди, моята ясновидска пушка изпълни своя дълг, защото от четиримата, които джаснах, само един-едничък ще се вдигне.

— Такова ли ти беше намерението?

— Да. Исках да пречукам и четворицата.

— Нали го бях забранил!

— Бива ли да допусна да ми се забранява да отмъстя за моето племе? Или да съм ти обещавал, че ще се подчиня на забраната ти? Аз видях в пясъка на Бир ес Серир да лежат нашите убити и сега упражних едно отмъщение, което е нищо в сравнение със случилото се там. Ти нямаш право да ми отнемаш полагаемото!

Предпочетох да не отговоря и се върнах при факира, който бе отворил очи и се озърташе ужасен. Дяллабът също се бе свестил и зяпаше наоколо шокиран като другия. Докато асакерите претърсваха пленниците и камилите за плячка — нещо, което не можех да им запретя — аз седнах до Абд Асл. Той затвори очи — дали от слабост, ярост, или срам, беше ми все едно.