Читать «Махди» онлайн - страница 17

— Няма да го извършиш, защото аз съм шейк! — противопостави се досегашният дяллаб.

— Ха! Някакъв си жалък там бедуински шейк е хич нищо пред мен. Впрочем ти твърдеше, че си търговец, а покрай другото си и член на банда убийци. Като такъв и ще бъдеш третиран.

— После горко ти! Ти ще бъдеш изгубен, защото моето племе ще унищожи всинца ви!

— Какво, тоя серсемин има наглостта да те заплашва, ефенди? — изръмжа Бен Нил, който бе приближил и чул тези думи. — Да му затъкна ли разпуснатата зурла?

— Стори го!

Бен Нил го обърна с крак, та гърба му да дойде отгоре, и измъкна камшика от пояса. Аз се извърнах. Очите ми се възпротивяваха да станат свидетели на назидателния пердах.

Ала ушите все пак ми подсказваха, че Бен Нил дава простор на гнева си по начин, който не оставя нищо повече да се желае. Междувременно аз дадох на другите указание да откарат пленниците и животните при извора. Когато това стана, там бяха отведени и нашите камили.

Изворът се намираше на място, от което хората бяха отстранили дърветата и храстите, за да се отвори мегдан за бивакуване. Пространство имаше достатъчно и водата също беше в изобилие.

Асакерите бяха направили добра плячка и следствие на това се намираха в отлично настроение. На всеки се падаха камилите, оръжията и разните там неща поне на трима пленници. Аз не предявих претенции за нищо. Бен Нил последва примера ми, макар да си беше един беден дявол. Когато го попитах за причината на отказа, той отговори:

— Защо ти самият не вземаш нищо, ефенди? Това само от доброта към асакерите ли е, за да получат и твоя дял? Или е гордост? От теб знам, че ратниците от франкските страни не вземат плячка. Аз също отказвам да приема предмети, които са се намерили в мръсните ръце на тези кучи синове.

Това свидетелстваше за честни принципи и той заслужаваше да му отвърна с едно почти приятелско отношение.

Трябваше да се погрижим пленниците да ни останат гарантирани. Те бяха взети по средата и зорко държани под око. За през нощта бяха предвидени стражи. Сега беше още ден, но можехме да очакваме настъпването на вечерта само след половин час. Аз сметнах за уместно още преди започването на здрача да обходя околността на извора, за да потърся евентуални следи и изобщо да се запозная с терена. Същевременно изпратих няколко души в гората за дърва. Тъй като броят на пленниците беше три пъти по-голям от тоя на асакерите, трябваше да имаме няколко огъня. Горивен материал за целта беше бързо и в достатъчно количество донесен. Аз се върнах от моята обиколка, без да съм открил нещо подозрително. Затова пък един от „дърварите“ ми донесе два предмета, които лежали под едно дърво и привлекли вниманието му.

— Я виж тези кости, ефенди — каза той. — Те изглежда са останки от някое теле и понеже никой няма да вземе да помъкне живо теле със себе си в степта, за да го коли, трябва тук да са бивакували крадци на добитък.

Аз взех костите в ръка да ги огледам. Едната беше половин лопатка, а другата — апофизата на бедрена кост.

— Това не са телешки, а човешки кости! — обясних.