Читать «Махди» онлайн - страница 14

— Ефенди, помисли, че накърняваш едно мое право, което никой не може да ми отнеме!

— Не ти го накърнявам, а само желая отсрочка. Рейс Ефендина се намира в някаква опасност, която не ми е известна, факирът я знае и трябва да ми даде осветление. Бъде ли убит, няма да научи нищо и Рейс Ефендина е изгубен! Аз трябва непременно да говоря с Абд Асл!

— Добре, при това положение ще се помиря. По-късно обаче сигурно няма да бъдеш толкова несправедлив, че да ми попречиш да приведа в изпълнение закона на пустинята. А сега, ефенди, как ще надвием тези седемдесет войни, като не бива да стреляме?

— Ще ги повалим с прикладите. Ако някой от ловците на хора умре от удара, то такъв му е бил късметът и няма защо да го окайваме. Аз ще ви водя и на всеки ще покажа към коя група да се насочи, за да не си пречим един на друг. Аз самият ще се заема с факира и дяллаба. Веднага щом изскоча от храста, ме последвате. Команди няма да се дават и никой не бива да вика или крещи. Всичко трябва да се върши съвсем безшумно, защото така изненадата въздейства много повече, отколкото когато врагът бъде предупреден чрез преждевременно кряскане. Имайте предвид, че всеки от вас трябва да просне трима-четирима противници! Ето защо трябва да действате бързо, а това е възможно само ако бъдете напълно неми. Нехранимайковците тогава ще бъдат направо вцепенени от страх, докато бойният ви крясък иначе би могъл доста да ги раздвижи.

Тъй като камилите ни бяха със спънати крака, за надзираването им бе достатъчен само един човек. Другите тръгнаха с мен.

— Твоят план ми се нрави, ефенди — рече Абдуллах, когато потеглихме. — При стрелянето моята работа не е съвсем сигурна, докато сега здравата ще угостя кучите синове с приклада на моята ясновидска кремъклийка.

Стигнахме незабелязано избраното от мен място. Там нищо не се бе променило. Мина известно време, докато покажа на всеки поотделно от хората си накъде да се насочи. После застанах зад рехавото място в храсталака, откъдето преди туй бях наблюдавал. Спътниците стояха, отправили очи към своите жертви, от лявата ми страна, където шубракът не бе труден за проникване. Когато видях, че всеки е готов, се изстрелях с един скок на поляната и се извърнах надясно. Два прикладни удара и Абд Асл и съгледвачът му бяха уредени.

Зад мен в буша като че зашумя буря — моите асакери ме последваха. На няколко крачки от двамата предводители седяха четирима мъже, които така се ужасиха от появата ми, че се кокореха неподвижно в мен. Проснах първия и втория. Третият вдигна ръка за отбрана, ала аз въпреки това го цапардосах. Четвъртият понечи да скочи, ала не свари. Опатках и него. Преднамерено бях удрял с широката страна на приклада, а не с ръба. Това само зашеметяваше, но не убиваше.

Шестима мъже — това бе моят дял и сега се заех със задачата да задържа евентуалните бегълци. Ето защо се обърнах към бойната арена, към която досега бях стоял с гръб, и насочих многозарядната карабина „Хенри“ в готовност за стрелба.

Изключителна беше картината, която ми се представи. Асакерите се бяха придържали стриктно към моите предписания. Те „работеха“ тихомълком и ефектът не закъсня. Точно това безмълвие увеличаваше страха на нападнатите. Те като че също бяха онемели. Само тук и там някой от противниците изкрещяваше или скачаше да побегне, което обаче на никого не се удаде.