Читать «Махди» онлайн - страница 13

— Тъкмо това предупреждава за най-голяма предпазливост. Ако днес вземе, че пак ни се измъкне!

— Нямай грижа! Заповедите, които съм дал, са така старателно измъдрени, че неуспехът е изключен. Първият изстрел давам аз и ще се целя в крака на немеца. Гръмна ли, дърпате куроците и вие. Близо седемдесет куршума ще са предостатъчни да проснат всичките ни противници.

— Не е трудно да си го представи човек. Всъщност е срамота за нас да свикаме такъв голям брой войни за двайсет асакери.

— Направихме го не заради асакерите, а заради ефендито. Под негово предводителство двайсет асакери са равни на сто и аз ти заявявам, че можем да победим единствено чрез изненадващо нападение. Ако допуснем да се стигне до същинска битка, успехът става съмнителен.

Аз тайно се ухилих. Нито дяллабът, нито факирът притежаваха необходимата интелигентност за провеждане на намерението си. Те нито даже бяха оставили стража, за да се осведомят за нашето пристигане, както подразбирах от по-нататъшните им думи. Чух, че мястото, където се таяха, било толкова близо до извора, че щели сме да ги възвестим с шума си.

От приказките на Абд Асл по-нататък стана ясно, че синът му, ловецът на роби, бил поставил клопка на Рейс Ефендина. Това ме изпълни с угриженост и аз реших да действам тук бързо и после да ускоря ездата ни, за да отида възможно най-скоростно до Хартум и предупредя застрашения. Преди всичко трябваше да огледам позицията. Там, където се криех, храсталакът беше толкова гъст, че не можех да погледна през него. Запълзях наляво и открих едно прозирно място, което ми предлагаше желания изглед. Погледът ми падна на едно свободно от дърветата пространство, на което мъжете се изтягаха — мнозина само полуоблечени, но всички добре въоръжени. Видях лица с всички отсенки от светлокафяво до наситено черно. Камилите почиваха една до друга вляво срещу мен и по периферията на поляната, факирът седеше с дяллаба, отдалечен на известно разстояние от отряда на отсамния край и късмет бе, че се бях натъкнал на това място.

Хората не седяха или клечеха плътно скупчени, а по двама-трима в отделни групички. Това обстоятелство щеше да облекчи нападението. Странично от моя подслушвателен пункт имаше достатъчно място да разставя двадесетимата си мъже. Те можеха оттам да виждат враговете и за мен бе възможно на всеки един да дам специалното му указание.

Тъй като сега нищо повече не ми бе необходимо да знам, аз се върнах при спътниците да им съобщя резултат от рекогносцировката. Никой не се зарадва повече на присъствието на факира от Бен Нил. Едва бях свършил и той се провикна:

— Хамдулиллах, факирът Абд Асл е тук! Ефенди, ти трябва да го предоставиш на мен. По него да стрелям!

— Няма да се стреля — отвърнах. — Ние няма да избием хората, а ще ги предадем на Рейс Ефендина.

— Даже и Абд Асл, който определено ми е обречен?

— Той е обречен и на мен, но аз се отказвам от отмъщението.

— Аз пък не се отказвам!

— По този въпрос ще говорим по-късно. Сега ти забранявам да го убиваш.